ALICE COOPER - "Along Came a Spider"

Хладнокръвен злодей убива млади жени, отрязва по един крак от всяка и омотава жертвите си в копринени нишки - и така докато събере осем крайника. В историята за психопата, наричащ себе си Паяка - главен герой в "Along Came a Spider" - кръстникът на шок-рока Alice Cooper е вплел нишки от различни периоди на 40-годишния си живот на сцената. Една от тях е идеята за концептуален албум, която е развита във "From the Inside" (1978) и култовия "Welcome to My Nightmare (1975); втора нишка е класическият хардрок звук с привкус на гаражен рок като в "Brutal Planet" (2000); трета нишка са остроумните текстове, изпълнени с игри на думи, заразителните мелодии на припевите и още, и още... По всичко изглежда, че "Along Came a Spider" е забъркан от точните съставки и има потенциала да ни оплете в мрежите си... почти. Също както убиецът в историята успява... почти.
   Лошото е, че в наши дни 60-годишният рокаджия по-често ни кара да се усмихваме снизходително, отколкото да ни побиват тръпки, когато ръмжи, че ще заколи някого и ще го натъпче в багажника си. Жокерът в последния филм за Батман е в пъти по-стряскащ от някогашния Принц на мрака.
   Двадесет и петият студиен албум на Alice Cooper е само отражение на отминала слава. В сравнение с предишното издание, "Dirty Diamonds" (2005), наскоро излязлата творба безспорно е продуцирана на високо ниво и със също толкова високи амбиции. Струва си да се отбележат и звездните проблясъци на Slash (който дарява хардрок резачката "Vengeance Is Mine" с невероятно китарно соло), Ozzy Osbourne (съ-автор, подкрепящ вокал и човекът с хармониката в психеделичното парче "Wake the Dead") и Eric Singer (който се подвизава и зад барабаните на KISS). Но нищо не спасява композициите от старото поизтъркано звучене.
   За заклетите фенове на водевилно страховития и саркастично мрачния мистър Cooper това може и да е жадувано завръщане към славни дни и подмладяване на идола им, но за средностатистическия слушател повечето парчета сякаш са там, за да бутат историята напред и оставени сами по себе си с нищо не впечатляват - "Along Came a Spider" е старата песен на нов глас.
   А то поне гласът да си струваше. Силата на Alice Cooper никога не е била в особено вокално майсторство, докато в театралното безспорно си го бива. Затова и певческите му изяви залитат ту към подигравателни подвиквания, ту към мрачни шепоти, ту към злокобно грачене. На моменти ми се искаше този албум да е саундтрак към евтин хорър филм, така щях да намеря причина да оправдая съществуването му. Някои неща стават повече за гледане, отколкото за слушане.
   Зад мрежата на няколко от парчетата в "Along Came a Spider" прозира плана да бъдат подготвени за бъдещи концертни сетлисти (трябва да се влее свежа кръв в театъра на ужаса, под формата на идеални за припяване фрази и грабващ ритъм) - такива са откриващата "I Know Where You Live" и предизвикателната "Catch Me If You Can".
   Alice Cooper не пропуска да ни покаже и нежната страна на душата си с мелодраматичната "Killed by Love" - която започва обещаващо, но кошмарно слабите беквокали във втората половина я довършват - и грандиозната балада "Salvation", която печели точки за приятното пиано, но много повече страда от огромните си амбиции и размах.
   В епилога Alice се обръща към Steven, героя на "Welcome to My Nightmare", може би за да затвори кръга и да завърже свободните нишки, или пък да остави място за следващо продължение? Лично аз никак не бих му се разсърдила, ако спре да записва и хвърли малкото си останали сили във висене по въжета на бутафорни бесилки и престорено клане на крехки девици на сцената, докато пее "Only Women Bleed", "School's Out" или "Poison" - това засега все още го умее. Може и да се концентрира върху размахването на стик за голф по поляните, в което занимание, казват, също се изявявал завидно добре. Пък и голфът доста повече приляга на достолепен джентълмен на 60 с прилично състояние и немалко свободно време.