ALICE COOPER - "Paranormal"

"Paranormal" със сигурност е достойно попълнение на богатата дискография на Alice Cooper. Като изключим някои дребни недостатъци, за които ще стане дума след малко, албумът има само един проблем - "Welcome 2 My Nightmare". Излязлото през 2011-а продължение на култовия "Welcome to My Nightmare" беше наистина страхотно - прекрасно композирано и смразяващо разнообразно - всяка песен запращаше слушателя в ново настроение. "Welcome 2 My Nightmare" беше един от най-добрите албуми, излезли в началото на десетилетието. Шест години по-късно идва "Paranormal" и... Просто не е толкова впечатляващ. Това е истината - "Welcome 2 My Nightmare" беше по-разнообразен, по-амбициозен и по-изненадващ. След дългата пауза от новото издание се очакваше нещо също толкова силно. Вместо това обаче получаваме приятен и добре композиран, но много по-обикновен албум.

   Разбира се, макар и да не е съвсем на нивото на предшественика си, "Paranormal" заслужава да му отделите време. Преди да обърнем внимание на хубавите му страни обаче, нека се спрем на проблемите. Извън вече споменатото, "Paranormal" има само един истински проблем - прекалено кратък е, а същевременно някои от песните оставят впечатление за излишно дълго времетраене. Наистина, "Fireball" и "Genuine American Girl", най-дългите песни в албума, можеха да са с около минута по-кратки, без да загубят абсолютно нищо - а и не само те. С това обаче недостатъците на "Paranormal" се изчерпват.

   Както вече казахме, албумът си заслужава отделеното време. Всяка от песните си тежи на мястото, а композициите са точно толкова добри, колкото се очаква от творба на икона като Alice Cooper. Откриващата, "Paranormal", в която участва басистът на Deep Purple, Roger Glover, е едно от най-интересните попадения в тежката музика - и не само - за тази година - с постоянни промени в темпото и настроението, изпълнена с идеи, песента няма как да не се запечата в паметта на всеки слушател. Споменаване заслужава и ритмичната "Fallen in Love" с гост Billy Gibbons от ZZ Top, издържана в традициите на класическия блус рок, а също и "The Sound of A" - едно от най-атмосферичните парчета в албума.

   Изпълнението, както винаги, е на ниво. Гласът на Alice Cooper е това, което очакваме от него - повече театралност, отколкото пеене, но пък именно тази е причината да го харесваме. Инструменталистите се представят прекрасно. В "Paranormal" участват толкова много музиканти, че няма как да споменем всички, но, все пак, трябва да отбележим факта, че ударните инструменти в повечето песни са изсвирени от Larry Mullen Jr. от U2, който демонстрира страхотна класа и майсторство.

   В крайна сметка "Paranormal" е един от по-приятните албуми за тази година. Ако харесвате творчеството на Alice Cooper поне малко, няма как да не ви допадне.