ALICE COOPER - "Welcome 2 My Nightmare"

36 години след класиката "Welcome to my Nightmare" Alice Cooper решава отново да ни разходи из кошмарите си. За много групи и изпълнители начинанието, свързано с продължение на албум-емблема, би било непосилно. Но не и за човек като Vincent Furnier, който е на сцената вече над четиридесет години и прекрасно познава тънкостите на музикалния бизнес. Както и собствените си силни и слаби страни. Затова за този албум мистър Cooper е събрал цялото кралско войнство, начело с продуцента Bob Ezrin (работил с Pink Floyd, Kiss, Peter Gabriel, Aerosmith и кой ли още не), хит-машината Desmond Child и една дузина никак небезизвестни приятели (Rob Zombie, John 5, Kip Winger и др.), които да ударят рамо къде с някое соло, къде с гост-вокали. Постигнатият резултат абсолютно успява да издържи тежестта на името си. Самият мистър Cooper споделя в интервюта, че е смятал да продължи историята от 1975 г. още преди няколко лета с предния албум "Along Came a Spider", но в крайна сметка оставя разработката за по-късно. И решението се оказва правилно, защото изданието на Alice от 2008 г. бе твърде ялово и безлично. Тук този порок е избегнат с лекота.

   "Welcome 2 My Nightmare" започва с "I Am Made of You". И с това албумът без малко да си вкара могъщ автогол, защото парчето е едно от най-емоционално наситените и драматични композиции, които Alice Cooper е записвал. Както и едно от най-различните в албума. Плътната атмосфера е подплатена с прекарания през ефекти глас на Alice, с набиващите се в главата мелодии и с блестящо китарно соло. Още тук започват препратките към първата част, които до края на диска остават неизменен спътник, който сякаш наднича иззад гърба на песните, но без да досажда. С подобно ударно и дълбоко начало слушателят (съвсем резонно) би се запитал как е възможно останалите 13 парчета да надскочат или най-малкото да задържат летвата на тази височина.

   Истината е, че не се и опитват. Последващите "Caffeine" и "A Runaway Train" връщат топката в полето на класически издържания хард рок, докато историята прогресира. "Last Man on Earth" е следващият цветен експеримент, чиято мюзикъл-театралност (с разкошната си цигулка) е способна сама да изнесе остатъка от диска на плещите си. От там насетне "Welcome 2 My Nightmare" забива един типичен хит ("I'll Bite Your Face Off"), врътва кървав диско флирт ("Disco Bloodbath Boogie Fever"), сервира задължителната балада ("Something to Remember Me By"), показва по-зловещата си страна ("When Hell Comes Home") и ни среща с дявола, изигран от поп-дивата Ke$ha в "What Baby Wants". Историята завършва с очакваното събуждане... или не съвсем? Чуйте сами!

   Финалният апломб е поставен във филмов маниер с оркестрална разходка сред теми от двата албума и дава възможност на слушателя да поразмишлява над въпроса: дали това е най-добрият диск на Alice Cooper от "Brutal Planet" (2000 г.) насам или пък е най-силният след "Hey Stoopid" (1991 г.)? Сякаш се оказва, че горе-долу на около 10 години живата легенда успява да вкара целия си потенциал в даден проект. Тогава от шапката с фокусите изскачат не само въжета за бесене, шарени шалчета и студени оръжия, но и цяла циркова шатра с изненади. Текущата декада сънища без запомнящи се съновидения завърши.