ARCHITECTS - "Daybreaker"

Съвсем ясно е, че понятията са много относителни термини, с които всички си служим, но рядко хората влагат в тях еднакъв смисъл и значение, пък и доста често именно съдържанието, което причисляваме към дадени думи, се променя в зависимост от заобикалящата среда или време. Случаят с любимото ни изкуство е сходен. Предстояща дата, множество подаръци, известни хора, взели участие в работния процес, нов имидж, скъп видеоклип, нови кампании, интересни и търсещи оригиналност опаковки, медийни шумотевици. Ключови думи, определящи същността на процеса, съдържанието, а и възприемането на един албум в днешно време. Много фенове избират любимците си, използвайки за критерий някои от тези аспекти, които оформят идентичността на днешните банди, или (по-скоро) ги лишават от такава. Групите постоянно се лутат, чудейки се дали да търсят това, което да предлагат или да предлагат това, което търсят, и доста често загърбват възможността да правят музика според собствените си представи, предпочитайки да правят такава според стандартите на бизнеса и феновете си. За краен резултат, в повечето случаи, получаваме продукт, а не албум, полиран, изработен по образец, лишен от мисъл и емоция.

   "Daybreaker" е много подходящо име за запис, който разбива цялото това статукво, а Architects спокойно могат да заявят, че са преоткрили себе си и същността си, без това да е част от множеството заучени реплики на групите, които уважаемият фен е длъжен да слуша всеки път, когато любимата му банда представя новите си творения в медийното пространство. Момчетата от Брайтън най-накрая са съумели да разгърнат музикантските си способности и нестандартните си идеи, без те да пречат за лесното възприятие на феновете им и да прокарат достатъчно подходящи мелодични мотиви, които едновременно да разнообразяват цялото това музикално пиршество. Истината е, че този път погледът на Architects е бил устремен към създаването и изобразяването на специфична атмосфера и послания, които не може да се каже, че биват скрити зад пластовете на музикалната им ниша, подобно на албумите от ранния им период, нито пък губят от чара, идентичността и интимността си заради прекаленото им преекспониране, както донякъде се получи в предишния "The Here And Now". И ако изобщо може да се каже или помисли, че такава емоционална и уникална, същевременно и много интензивна по същество, музика е плод на предварителен план или стратегия, можем да заявим, че Sam Carter, Dan Searle, Tom Searle и Alex Dean са успели в начинанието си. Честно казано, от наистина много време насам не съм попадал на запис, който да предизвиква възхищението и възхвалата ми не само заради естетическите си качества и заради уважението ми към труда и фантазията на изпълняващите го от обективна гледна точка и, едновременно с това, да притежава онзи заряд и тръпка, които трудно ти дават да насочиш вниманието си към нещо друго, освен въпросния албум. А "Daybreaker" е именно подобно нещо - не само идеален, професионално изпълнен и обмислен албум, със сериозни послания и значение, а и музика, която в същността си не забравя, че, в крайна сметка, трябва да носи удоволствие на слушащия я, а не да бъде изцяло ориентирана към изказване на позиции, идеали и показване на изпипано, детайлно и идейно композиране, с каквито е запълнен този албум ей така, между другото. Не мисля, че по-ниска оценка от дадената би била в съответствие с качеството, което ни предлагат Architects.