ARCHITECTS - "The Here and Now"

Средната възраст на петимата британци, които стоят зад името "Architects", е малко под 22 години. И това е четвъртият им албум, а вече пълнят залите в Англия с капацитет около 1500-2000 души. Чудо за три дни? Аз не бих бързал толкова - все пак и най-големите урагани в началото са били само локални завихряния. Затова нека просто си зададем въпроса, който терзае общо взето всяка прохождаща група: как се постигат подобни успехи за толкова кратко време? В случая на Architects: с много работа, концертиране къде ли не (и с кого ли не), качествена музика и стремеж за търсене на нови хоризонти. Но докато при повечето млади банди този стремеж води до затъване в дебрите на прогресива, то при Architects нещата вървят наопаки. След като в дебюта "Nightmares"(2006) групата свиреше оплетен мат-кор а-ла Dillinger Escape Plan и Meshuggah, стилът им премина към следваща фаза на развитие със значително по-осмисления и индивидуализиран "Ruin"(2007), който обаче все още се опираше (макар и с една ръка) върху идеите на споменатите кумири. "The Here and Now" вече е далеч от тях. При това много далеч. Настоящият диск съчетава в себе си остатъчен метълкор, пост-хардкор, пънкарска агресия и какво ли още не. Съпоставяйки двете крайни точки на метаморфозата, ще видим, че пътят между тях е доста сериозен, но той не бе взет "на бегом". Ясни индикации за този преход имаше още в предходния албум (прекрасния "Hollow Crown" от 2009 г.), но след като "The Here and Now" вече е на пазара, със сигурност може да се каже, че ще има сериозен отстъп на стари фенове (те вече скърцат със зъби по форумите и псувните им се целят "на месо"). Но също така може да се твърди със стопроцентова убеденост, че това ще се случи за сметка на много повече нови последователи.

   Причините отново се крият преди всичко в музиката. Сега Architects ни предлагат продукция, която е значително по-подредена, по-лесно слушаема (и смилаема) и по-...песенна. Все дрешки, които им прилягат идеално, а и са скроени интелигентно от самите музиканти. Шевовете, свързващи агресивните и спокойните моменти, са майсторски и разхвърлят вниманието на слушателя между нападащите рифове и красивите вокални и инструментални мелодии. В това отношение албумът съдържа съвършени попадения, като сдобилата се с клип "Learn to Live" и удари като "BTN" и "Delete, Rewind". Визитната картичка "Day In, Day Out" (първите редове от текста "It could take a second to tear down years of work" звучат като злокобно предзнаменование, което обаче съм сигурен, че няма да се сбъдне) пък би могла да синтезира накратко основните идеи на Architects, без да е напълно изчерпателна. Профилът става пълен едва след добавянето на изповедта "An Open Letter to Myself" и вглъбената "Red Eyes", в които се дочуват и елегантно вплетени семплирани подложки. Последната съществена съставка идва под формата на напомняне за недалечното минало, но не толкова под формата на музика, колкото като гост участия - на Greg Puciato от учителите Dillinger Escape Plan (в "Year In Year Out") и на Andrew Neufeld от други любимци на нашите герои - Comeback Kid (в "Stay Young Forever").

   Проблемът е, че заради външната обвивка ще има такива, които ще се откажат да слушат албума още след първите 2-3 парчета, обявявайки го за свободно съчинение на тема "английски пост-хардкор със стремеж към ширпотреба". А "The Here and Now" определено заслужава внимание и е готов да се отплати щедро за него. През 2011 г. Architects са млади, смели и готови да приемат последствията от промените. Ръкавицата вече е у слушателя.