AXEL RUDI PELL - "Into the Storm"

Завидно е постоянството в творчеството на Axel Rudi Pell. Композициите винаги са на ниво, винаги изпълнени перфектно, без сериозни жанрови или стилови залитания. Групата трудно може да разочарова феновете си.

   Това е и основният проблем на новия й албум - човек, свикнал с метълизирания хард рок на Axel Rudi Pell, с "Into the Storm" няма и за миг да се почувства в непозната територия. Феновете ще получат точно това, което очакват и което искат, и дълго време няма да спрат да го слушат, а останалите... Ако харесват поне малко жанра, тук ще намерят достатъчно приятна музика, за да се радват, че са го чули, но едва ли точно този албум ще ги накара да се влюбят в групата. Все пак, едва ли някой ще има забележки към вокалното и инструменталното изпълнение. Johnny Gioelli се справя страхотно, а дрезгавият му глас звучи особено на място в по-бързите песни - дотолкова, че слушателят просто съжалява, че не са повече. Басистът Volker Krawczak и клавиристът Fredy Doernberg се представят на очакваното ниво. Свиренето на самия Axel също не е особено изненадващо - техниката и прецизността му отдавна са добре известни на феновете и тук китаристът не изневерява на себе си дори за секунда. Новото идва от Bobby Rondinelli. Минал през Black Sabbath, Rainbow, Blue Oyster Cult и още цял куп знайни и незнайни групи, барабанистът със самото си присъствие придава на "Into the Storm" свежест, от която музиката на Axel Rudi Pell определено имаше нужда. С технично, ритмично и разчупено свирене Rondinelli се показва като достоен заместник на Mike Terrana, с когото групата се раздели миналата година заради конфликти в разписанието.

   Композиционно албумът притежава абсолютно всичките плюсове и минуси на досегашното творчество на групата. Интрото, "The Inquisitional Procedure", подготвя слушателя за един от най-епичните албуми за тази година, но, за съжаление, "Into the Storm" не оправдава тези очаквания напълно. Голяма част от песните звучат твърде лековато, дори, може да се каже, твърде комерсиално - приятни са, но не оставят особено дълбока следа в паметта на слушателя. За сметка на това, наистина силните композиции блестят, и то ярко, независимо дали става дума за повлияната от "Burn" на Deep Purple високоскоростна резачка "Burning Chains", епичната заглавна песен, с която албумът завършва, или енергичната "Tower of Lies", която идва веднага след интрото.

   Като цяло "Into the Storm" е мелодичен и приятен за ухото албум, в който ще намерите няколко доста силни парчета. Ще го изслушате с удоволствие, при това неведнъж. Но няма да промени представите ви за музиката и жанра.