AXEL RUDI PELL - "The Crest"
2010, SPV/Steamhammer/Wizard
"Without a warning. I'm a prisoner of love." Ех, погуби се този човек с неговата любовна мъка. Не знам как става сутрин от леглото… Последното му творение "The Crest" е доказателство, че по-емоционален стил от рок/метъл музиката няма! Четиринадесетият студиен албум в кариерата на германския китарист Axel Rudi Pell съдържа много емоция, любов и чист, неподправен хеви метъл!
Любителите на прогресива могат да пропуснат диска с чиста съвест, а в този ред на мисли - и всичките му останали - стилът на Axel Rudi Pell не е мръднал от първия му албум ("Wild Obsession") през далечната 1989 година. Формулата от последните творби не се е променила. Първата песен "Prelude of Doom" е кратка интродукция - предимно инструментална (все пак има и гласове за фон). "Too Late" ще се хареса на любителите на бързите парчета с лесно запомнящ с текст и красиво китарно соло някъде по средата (формулата всъщност е ясна: куплет-припев, куплет-припев, соло, куплет-припев... ). "Devil Zone" не се различава много, но тук скоростта е малко по-умерена. Същото темпо се запазва и в хита, според моето скромно мнение, на този албум, а по-точно "Prisoner of Love". Откакто за първи път чух "The Crest", солото и краткият припев "I hear you calling. Calling out my name. Without a warning. I'm a prisoner of love." са се запечатали в съзнанието ми и не мога да спра да си ги тананикам. "Glory Night" е поредната прекрасна балада, където тандемът Johnny Gioeli и Axel Rudi Pell показва какво е нещастна любов чрез чисти вокали, меланхолична китара и пиано - за цвят. "Dark Waves of the Sea" е нов прочит на "Oceans of Time" (едно от безспорните попадения от дългата и славна кариера на Axel Rudi Pell). Последната композиция е "The End of Our Time" - тежка и мрачна песен, в която Johnny Gioeli показва завидните си гласови умения за пореден път.
"The Crest" е най-доброто, което са правили Axel Rudi Pell и компания след Shadow Zone от 2002 г. (ревю) насам. Оригиналността никога не е била силната черта на виртуоза, но албумът е подходящ, ако някоя красива девойка ви е разбила сърцето или просто си обичате хеви метъла в неговата истинска форма. А за женската половината остава да се наслаждава на фронтмена Johnny ...
Луци
Любителите на прогресива могат да пропуснат диска с чиста съвест, а в този ред на мисли - и всичките му останали - стилът на Axel Rudi Pell не е мръднал от първия му албум ("Wild Obsession") през далечната 1989 година. Формулата от последните творби не се е променила. Първата песен "Prelude of Doom" е кратка интродукция - предимно инструментална (все пак има и гласове за фон). "Too Late" ще се хареса на любителите на бързите парчета с лесно запомнящ с текст и красиво китарно соло някъде по средата (формулата всъщност е ясна: куплет-припев, куплет-припев, соло, куплет-припев... ). "Devil Zone" не се различава много, но тук скоростта е малко по-умерена. Същото темпо се запазва и в хита, според моето скромно мнение, на този албум, а по-точно "Prisoner of Love". Откакто за първи път чух "The Crest", солото и краткият припев "I hear you calling. Calling out my name. Without a warning. I'm a prisoner of love." са се запечатали в съзнанието ми и не мога да спра да си ги тананикам. "Glory Night" е поредната прекрасна балада, където тандемът Johnny Gioeli и Axel Rudi Pell показва какво е нещастна любов чрез чисти вокали, меланхолична китара и пиано - за цвят. "Dark Waves of the Sea" е нов прочит на "Oceans of Time" (едно от безспорните попадения от дългата и славна кариера на Axel Rudi Pell). Последната композиция е "The End of Our Time" - тежка и мрачна песен, в която Johnny Gioeli показва завидните си гласови умения за пореден път.
"The Crest" е най-доброто, което са правили Axel Rudi Pell и компания след Shadow Zone от 2002 г. (ревю) насам. Оригиналността никога не е била силната черта на виртуоза, но албумът е подходящ, ако някоя красива девойка ви е разбила сърцето или просто си обичате хеви метъла в неговата истинска форма. А за женската половината остава да се наслаждава на фронтмена Johnny ...
Луци
Други ревюта на AXEL RUDI PELL