AXEL RUDI PELL - "Shadow Zone"

Имало едно време една здрава немска банда, която се казвала Steeler (да не се бърка с маловажната американска група със същото име). За пет години немският Steeler с китариста Axel Rudi Pell и басиста Volker Krawzak постигна култов статус в Стария свят, после премина един вид перестройка, след която двамата водещи музиканти продължиха под името Axel Rudi Pell. Това стана през 1989 г. и оттогава под силното еднолично ръководство на Axel – една от първите китари на Германия - групата изкара дузина албуми. Всички и всеки от тях могат се описват с няколко думи: мелодичен хард рок, който се прицелва в по-сантименталната част от публиката. Настъпването на XXI век не е причина да очакваме каквито и да било изненади. Макар през кариерата си Axel да смени няколко добри вокала - сред които Rob Rock (екс Impellitteri) и Jeff Scott Soto (екс Malmsteen's Rising Force), – групата като че ли все си оставаше същата. Подобно на AC/DC Axel никого с нищо не изненадва и очевидно няма намерение на стари години да експериментира.
    "Shadow Land" е записан с гласа на Johnny Gioeli, който пя и в предишния албум "Masquerade Ball". Както можеше да се очаква, съотношението на рокаджийските и баладичните песни е почти 1:1. Жалко че не са събрали всичките балади само от едната страна на албума, за да може човек по-лесно да си ги спестява (или само тях да върти – зависи от предпочитанията). От рокаджийските парчета препоръчвам "Edge of the World". Там, както междувпрочем и в целия албум има приятни запомнящи се рифове, които човек с лекота си тананика (макар в повечето случаи да не се сеща откъде точно са му влезли в главата). От баладичните композиции не е за изхвърляне "Time of the Truth".
    Последно уточнение: ако много харесвате сърцераздирателни балади, добавете още поне 3 единици към моята скромна оценка, за да не ме вкарате в грях.