AXEL RUDI PELL - "Tales of the Crown"

Почитан от едни и пренебрегван от други, Axel Rudi Pell продължава да копае из мината си, която откри навремето с помощта на картата, захвърлена от някой си Ritchie Blackmore. И въпреки че от време на време попадаше на златни залежи, най-често добиваше желязна руда с високо, макар и не превъзходно качество. Дванайсетият му студиен албум "Tales of the Crown" не прави изключение - в него няма нищо, което да отблъсне дългогодишните фенове на немския китарист, както и нищо, което да привлече нови. Съставът на бандата му не се е променил - американецът Johnny Gioeli продължава да стои все тъй уверено пред микрофона, а клавиристът Ferdy Doernberg, басистът Volker Krawczak и барабанистът Mike Terrana допълват стабилния отбор. Музикалните похвати - също; вдъхновен от Ritchie Blackmore и Rainbow от ерата на Dio седемдесетарски хард рок, облечен в бляскавите доспехи на епичния метален звук от втората половина на 80-те. Продуциран от Axel и гуруто Charlie Bauerfeind, "Tales of the Crown" е една носталгична колекция от паметници на мелодичния рок, обединила в себе си завладяващата среднотемпова "Higher", забързаната и изпъстрена със сравнително модерни за стила на Axel елементи "Ain’t Gonna Win", напомнящата за Riot (и то не само заради заглавието) "Angel Eyes", първокласната балада "Touching My Soul", епопеята "Tales of the Crown" и още толкова амбициозни композиции, поне три от които щяха да се превърнат в колосални рокхитове, ако се бяха появили преди 1985 година.