CANNIBAL CORPSE - "A Skeletal Domain"

Само две години след унищожителния "Torture" отново сме изправени пред приятната формалност да рецензираме нов албум на Cannibal Corpse. По-скоро мъртвите ще възкръснат, отколкото тази група-нарицателно за дет метъл да се издъни, и така вече 25 години поред! "A Skeletal Domain" заварва щатските машини в убийствена форма, все така необяснимо способни да изцеждат свежи и размазващи идеи в отлично познатия си, патентован стил. Cannibal Corpse е последната банда, на която ще се осмелим да се "скараме" заради липсата на иновация. С таланта и постоянството си "Канибалите" си извоюваха заслужен имунитет срещу подобни заяждания. Когато успеем да изброим повече от няколко групи в жанра, издаващи албуми с такова качество и редовност, чак тогава може да предизвикаме американците да се "самосезират".

   Макар да не излиза отвъд строго очертаните стилови граници на групата, "A Skeletal Domain" не е като другите й албуми. Cannibal Corpse досега бяха много стриктни в структурите на парчетата. Песните бяха или бързи, или бавни; или по трашърски разярени, или по дет метъл касапски. За мелодия като цяло не можеше да се говори, а солата на Pat и Rob бяха спонтанни и хаотични. В новия си албум канибалите са извънредно педантични и са проявили повишено внимание към аранжиментите. Всяка секция е завършена, а преходите между тях са максимално плавни. Същевременно това са някои от най-динамичните песни на групата, за която вече не е проблем да смесва бързо и бавно в идеални пропорции. Да проявиш толкова интелигентно композиране в такива брутални, високооборотни парчета е висш пилотаж в дет метъла. А освен с изпипани парчета, групата се отчита и с още по-безумна техничност. Pat O’ Brien, например, прави нещо абсолютно нетрадиционно, като отдава пряка китарна почест към Jeff Loomis в едно от солата си. "Funeral Cremation" пък е най-близкото до мелодичен дет метъл в "кенибълски" стил, което групата някога е постигала.

   Освен 12 щастливи и жизнеутвърждаващи канибалски парчета, "A Skeletal Domain", предлага нехарактерен за групата модерен, перфектно балансиран звук. Някои ще оценят рядката възможност да чуем всяка подробност от комплексните бас линии на Alex Webster наред с мощните удари на Paul Mazurkiewicz (барабани), рифовият "шред" на Rob Barett и Pat O’ Brien (китари), и церберовото ръмжене на Corpsegrinder. Други ще се мръщят, че продуцентът Mark Lewis е накарал Cannibal Corpse да зазвучат като The Black Dahlia Murder. Че какво лошо? Нашият любимец по отношение на звука си остава легендата Erik Rutan, но не може да се отрече, че Mark и групата са свършили безупречна работа по продукцията.

   Cannibal Corpse отдавна са на върха, но това не пречи да гледат нагоре и да търсят пътеки за своето упорито, постоянно развитие. "A Skeletal Domain" е поредният триумф на флагманската група на дет метъла.