CANNIBAL CORPSE - "Evisceration Plague"

20 години след създаването си най-кървавата, брутална, възхвалявана, оплювана, комерсиално успешна и какво ли не още дет метъл банда Cannibal Corpse издаде своя 12-и поред официален албум "Evisceration Plague". Така и не успях да разбера логиката, по която някои хора боготворят записите на групата с Chris Barnes, а тотално отричат всичко създадено с George "Corpsegrinder" Fisher зад микрофона. Или пък обратното. Няма спор, че мистър Barnes е култова личност в екстремната метъл сцена, но е повече от вярно и че настоящият фронтмен на Cannibal Corpse е един от най-добрите дет метъл вокалисти изобщо. George Fisher притежава рев способен да срути стена, а присъствието му на сцена е уникално. Всеки оцелял след някой "канибалски" концерт знае, че скоростта с която този човек върти косата си е умопомрачителна. А албумът,о бект на настоящото ревю ,е доказателство за мощта на "Corpsegrinder"-ското гърло.
    "Evisceration Plague" предлага 12 преливащи от ярост, кръв, смазани кости, обезглавени трупове и изпепелени останки истории. Дет метъл в най-чиста форма. Подобно на предшественика си от 2006-а година "Kill", новото канибалско изчадие е създадено с продуцентските грижи на големия Erik Rutan (Morbid Angel/Hate Eternal). Името на този човек е гаранция за качествен, екстремен звук. Колкото до музикалното изпълнение, тук особени изненади няма. Смятам че Cannibal Corpse спечелиха от напускането на оригиналния си китарист Jack Owen (свирещ в момента с Deicide) и от присъединилият се на неговото място на новия/стар музикант Rob Barrett (свирил в класическия албум "The Bleeding" и последвалия го "Vile"). Barrett и "бившият Nevermore" Pat O'Brian изкарват рифове, които са в състояние да причинят кървене от ушите на всеки неподготвен за звуковата месомелачка наречена "Evisceration Plague". Касапницата започва с "Priests of Sodom" и още в самото начало плътните ревове на George Fisher размазват всичко и всички със скорост и дълбочина. Следващата аудио атака "Scalding Hail" е едно от най-късите парчета, които Cannibal Corpse някога са създавали - едва минута и 49 секунди. Като цяло в "Evisceration Plague" песните са кратички: "Beheading and Burning" или "Unnatural" например, едва минават границата на двете минути. За сметка на това, в тях има повече тежест и енергия отколкото в цели албуми на други, набедени за "тежки", банди. Ритъм секцията е безупречна, но и трудно може да бъде иначе, когато в състава е басист на световно ниво като Alex Webster. Единственото слабо звено в този албум за мен остават барабаните на Paul Mazurkiewicz. Не по отношение на звук или изпълнение, а заради сравнително еднообразното и предсказуемо свирене. Но и това е въпрос на вкус...Относно текстовете традицията отново е спазена. Навсякъде лежат осакатени трупове ("Beheading and Burning"), психопати се гаврят с жертвите си по най-садистични начини ("Scalding Hail", "Skewered From Ear to Ear"), а гладните за жива плът зомбита дебнат зад всеки ъгъл ("Shatter Their Bones"). С една дума - веселба!
   "Evisceration Plague" е един типичен Cannibal Corpse-албум: тежък, брутален и кървав. Нищо ново или нечувано досега, но пък точно тази група едва ли се нуждае от експерименти със собствения си звук. На мен лично ми харесва и така.