CANNIBAL CORPSE - "Torture"

Двадесет и четири години история. Дванадесет албума, пропити с реки от кръв и зловоние на премазана, изгорена, изнасилена, нарязана, разложена и поругана по стотици начини плът. Десетки стресирани политици, религиозни лица, собственици на магазини и граждани на пословичните със стриктна морална цензура Германия и Австралия. Няколко отменени шоута поради неспособността на организаторите им да проумеят, че зад маската от одрана човешка кожа на бандата се крият петима благи американци с тъмно чувство за хумор, които не само че изобщо не се взимат насериозно, а откровено се майтапят с тези, които имат глупостта да го правят. Това са Cannibal Corpse - дет метъл групата, която успя.

   "Канибалите" пробиха тавана на ъндърграунда - нещо, което малцина от колегите им постигат, и успяха да се превърнат не просто в звезди на своята сцена, а в самото олицетворение на жанра. През 2012 касапският колектив Mazurkiewicz, Barrett, Webster, O'Brien и Corpsegrinder посяга с чук към черепите ни за 12-и път, за да ни покаже как се прави тази музика. Чисто новият им албум е кръстен с краткото и заплашително "Torture" и гарантирано ще причини нови мъки на всички сноби с изтънчен слух и бранители на благоприличието.

   В музикално отношение "Torture" не се различава особено от брадвените удари "Evisceration Plague" (2009) и "Kill" (2006), а и едва ли някой очаква изненади точно от Cannibal Corpse - та това са AC/DC на дет метъла, които почти всеки път издават един и същи албум. Но докато бандата може и ле-е-еко да баналничи с патентованата си формула за звукови убийства, тя никога не повтаря себе си. Изумително е как китарните чудовища Barret и O'Brien цели 24 години успяват да изцеждат все така свежи и вледеняващи кръвта рифове от ниско настроените си инструменти, връхлитащи като демонизирана косачка и съсипващи вратните мускули.

   Всяко от парчетата в "Torture" е заредено с мачкащия потенциал на стадо бесни слонове. Откриващата "Demented Aggression" безцеремонно те изритва по покритото с гнили трупове свлачище - групата звучи по-стегнато и прецизно от всякога, а Corpsegrinder напада микрофона настървен и кръвожаден като чакал. Търкалянето по кървавото нанадолнище продължава със същото убийствено темпо в "Sarcophagic Frenzy" и забавя скорост за няколко минути в "Scourge of Iron", след което касапницата продължава още по-безмилостно. Тандемът Barrett-O'Brien не оставя нито един риф, без да му е направена пълна дисекция от всички възможни ъгли, а титулярите Webster и Mazurkiewicz са вечната непоклатима ритъм секция, която се грижи всеки китарен изстрел да попада право в целта. За това има заслуга и чудесната продукция на ветерана Erik Rutan, работил и свирил с цяла пасмина дет метъл величия. "Intestinal Crank" е демонстрация на изкованата през дългите години класа и сработеност на бандата, с брутално разигравани и разтегляни във времето китарни камшици, които те изненадват неподготвен като внезапна тухла в челото; "Followed Home Then Killed" е поредният "весел" разказ за лека нощ от Corpsegrinder, озвучен подобаващо от злия оркестър; "The Strangulation Chair" отстъпва място на великолепния Alex Webster, пробиващ си път през китарите и барабаните като свредел със светкавични изстрели от дебелите струни... И като казах "весел", действително, "Torture" е един адски забавен, динамичен и майсторски реализиран брутален дет метъл албум, ставащ все по-готин с всяко слушане. Това е гвоздей в стената, забит от Cannibal Corpse във върхова форма, който не получава пълна десетка просто защото звучи толкова сигурно и познато.