DARKTHRONE - "Circle the Wagons"

"В "Circle the Wagons" има 9 песни - 5 са в спийд метъл темпо, т.е. бързи хеви метъл парчета, подобни на създаваното в периода 1979-1985 г., другите 4 са със стандартна хеви метъл скорост. Ted написа 4 песни, другите 5 са мои, като всеки си пее неговите неща в приблизително съотношение 76 процента грозни вокали към 24 процента чисти вокали."

   Като че ли тези пояснителни бележки на Gylve "Fenriz" Nagell (барабани и вокали) описват достатъчно красноречиво създаденото от него и неизменния му съратник Ted "Nocturno Culto" Skjellum (китара, бас и вокали) в новия, 14-и по ред студиен албум на Darkthrone - групата, доскоро славела се като един от най-изявените представители на "класическия" норвежки олд-скуул блек метъл. Понастоящем всичко си е почти същото, реално погледнато, като изключим пълното отпадане на частицата "блек" от горното определение за сметка на ушеизтръгващото засилване на елемента "олд-скуул" (в смисъла на най-ранните опити за втвърдяване и забързване на класическия хеви метъл от преди около три десетилетия).

   Още Motorhead/Venom-ското начало на диска с "Those Treasures Will Never Befall You", "Running for Borders" и "I Am the Graves of the 80's" дава ясна индикация за това, което ни очаква до края на "Circle the Wagons" - брутален (и като атмосфера, и като качество на звука) "хеви/спийд метъл-пънк", ако трябва отново да цитираме вездесъщия Fenriz, с действително "грозни" вокали (доминиращи и в разположените в края на албума "I Am the Working Class" и "Eyes Burst at Dawn"). Наченки на блек-ревовете от по-старите излияния на Darkthrone се долавят единствено в някои строфи на разпростиращата се до внушителните 7 минути и половина "Stylized Corpse" - слухоприятна подробност, разкъсана на малки парченца от едноименната пънк тресня в диска, най-вече благодарение на епично фалшивеещите "епични" чисти вокали, навяващи недвусмислени асоциации с потресаващия припев на "The Winds They Called the Dungeon Shaker" от "Dark Thrones and Black Flags" от 2008-а (ревю). Сходен вой, най-точно казано, дочуваме на моменти и в иначе не лошата резачка "Black Mountain Totem", а за финал ни се сервира демонстрация на инструментално... хм, майсторство в "Brann inte slottet".

   Накратко, макар и донякъде по-хомогенно звучащ от предшественика си, "Circle the Wagons" в никакъв случай не бива да се възприема особено сериозно, а за по-закоравелите почитатели на Darkthrone може би ще е най-добре изобщо да не се докосват до този албум. И макар все още да не е съвсем ясно каква ще е генералната медийна и фенска реакция, като че ли вече е неоспорим фактът, че с новото си творение Fenriz и Nocturno Culto правят сериозен опит да възродят добрия стар метъл... само за да го убият отново и погребат още по-дълбоко.