DARKTHRONE - "Dark Thrones and Black Flags"

Една от основните идеи, пропагандирани от Darkthrone открай време, е: "Не ни пука какво мислите за нас! Правим това, което НИЕ искаме! Не ни дреме за ВАШИТЕ желания, още по-малко за критиките... или хвалбите ви! Fuck off and die!" И ако с едноименния с последната попръжня диск ("F.O.A.D." от 2007 г.) двамата норвежки мизантропи документираха философията си по недвусмислен начин, то с "Dark Thrones and Black Flags" положението става повече от директно. Повече от анти. Повече от майната-ви-на-всички.
   Една от вероятните причини за възникването на изложените дотук изводи се крие в донякъде "революционното" за Darkthrone решение да експериментират. Не, спокойно - не става дума за вкарване на синтове, женски хорове или струнни аранжименти в музиката на светата норвежка олдскуул двоица, а за разнообразяване на парчетата в стилово отношение... макар подобна констатация да е доста относителна по адрес на точно тази група.
   Истината е, че работата по десетте песни, намерили място в "Dark Thrones and Black Flags", е поделена почти по равно между Ted "Nocturno Culto" Skjellum и Gylve "Fenriz" Nagell. Вярно, първият продължава да се занимава със записите на китарите и баса в собственото си студио "Necrohell", а вторият - с барабаните, но този път и композирането, и пеенето е паднало и на двете глави (съответно гърла). Резултатът се свежда до 39 минути с (обзалагам се) умишлено грубо демо-качество, разделени на 10 неравни олд-скуул части - от добър жужащ олд-скуул блек ("Blacksmith of the North", "Launchpad to Nothingness", 6-минутната "Norway in September") и постно олд-скуул Venom-ско хеви ("Hanging Out in Haiger") през нихилистичен олд-скуул пънк ("Witch Ghetto") и надъхани олд-скуул оди ("Hiking Metal Punks") до примитивен олд-скуул инструментализъм ("Dark Thrones and Black Flags") и дори смехотворен олд-скуул опит за псевдо-мелодично пеене в припева на "The Winds They Called the Dungeon Shaker". Направо да му се доплаче на човек от олдскуул разнообразие!
   Ако мога да се осмеля да изкажа личното си мнение, симпатиите ми към ранното зло творчество на Darkthrone са неподправени, а към последвалия го пънкарлив блек'ен'рол период - повече от огромни, но кашата в "Dark Thrones and Black Flags" ми идва леко трудна за преглъщане, затова и оценката на албума в края на настоящите писания е кофти... но пък едва ли на някого му пука - най-малкото на Ted и Gylve.