EDGUY - "Age of the Joker"

Близо три години след излизането на противоречивия "Tinnitus Sanctus" "супергероите" от Edguy отново са тук, поднасяйки ни нова доза закачливост и ирония. Старите фенове вероятно ще си кажат, че това е поредният албум, който излиза под марката "Edguy", без да притежава адекватното за нея съдържание. От друга страна, не са малко и новите последователи на групата... но все пак тук говорим за име, градено в продължение на години с цената на много труд и усилия, при което компромисите са недопустими. А и едва ли някой би могъл да отрече, че последните творби на групата остават съвсем бегъл спомен за някогашните Edguy и са далеч от високата класа, демонстрирана в блестящата метъл-опера Avantasia (да се чете - "The Metal Opera" I и II, тъй като от третата част насетне е друга бира). Сякаш Тоби за пореден път е сложил клоунската си маска, надсмивайки се над критиките, за да ни покаже, че нещата ще се случват по неговия начин и в посоката, която е избрал.

   Питате се защо? Вероятно всичко това започна с превръщането на Avantasia от запомняща се пауър-метъл опера в рок мюзикъл. И като че ли на Тоби това не му беше достатъчно, та реши да пренесе този звук и в Edguy. И така, албум след албум, той просто не пожела да признае грешката си, да се пребори с егото си и да възвърне предишния облик на група от световен мащаб, каквито са Edguy. Вместо това явно реши, че залагането на комерсиални и клиширани мотиви и полираното рок звучене ще донесат бленуван успех и повече продажби. Е, да - възможно е, но като обръщаш гръб на феновете си, трябва да си имаш едно на ум, че от един момент нататък те може и да не търпят повече твоите "експерименти".

   Иронично ухиленият клоун сякаш ни се надсмива от обложката, още преди да сме завъртели диска. Откриващото парче, озаглавено "Robin Hood", в първия момент вдъхва надежда и зарежда с позитивизъм - шеговитите краски изглеждат типични за хумористите от Edguy. Да, да, ама не. Ако не ми вярвате, просто чуйте останалите парчета. Нетипичният за групата рокаджийски привкус оставя по-скоро горчивина и разочарование. Това най-вече се отнася и за иначе хубавите припеви на парчета като "Nobody's Hero", "Faces in the Darkness" и "Fire on the Downline", които вероятно щяха да се превърнат в незабравими композиции, ако бяха доизкусурени. Повечето песни са клиширани и доста шаблонни, което ги прави - меко казано - незапомнящи се. Разбира се, за да има все пак и нещо, с което да грабнат и без това обезверените си фенове, на помощ идват мелодичните фолклорни елементи на "Rock Of Cashel", както и "оригиналните" кънтри мотиви на "Pandora's Box". Моите уважения, но те нито могат да оправдаят неуместните "заигравки" на група като Edguy, нито да спомогнат за оправдаването на високите очаквания на феновете. Най-болезненият и безкомпромисен удар обаче, като че ли нарочно прицелен върху върлите почитатели на групата, е "The Arcane Guild" - пауър-експлозия, която сякаш е част от най-силните им албуми, а тук е извадена като някаква демонстрация, крещяща: "Да, ние все още го можем, но няма да бъде, както вие го искате!". Повече от нормално е след подобен подход всеки фен да се чувства обиден и измамен от идолите си.

   Вярно, Тоби е неподражаем и това никой не може да го отрече. Но като се ръководи от гордостта си, най-много да разруши окончателно изграденото през годините име и да превърне Edguy (а вероятно и Avantasia) в марка, зад която стои некачествена продукция. Избирайки пътя на промяната, групата отдавна е задминала онзи кръстопът, където е добре да се запиташ: "Дали да продължа, или да се върна и да пробвам отново?". Е, Edguy определено не пожелаха да се върнат, а "Age of the Joker" красноречиво потвърждава посоката, в която са поели. А на нас ни остава надеждата, че някой ден ще изтрием клоунския си грим и отново ще извадим потъналото в прах пауър-метъл снаряжение.