EDGUY - "Space Police - Defenders of the Crown"

Edguy са едно от по-интересните явления на немската пауър метъл сцена. Винаги качествен инструментал, висококачествени вокали, ударна доза хумор и самоирония...

   ...и досадни поп-залитания, каквито, за щастие, в последния им албум почти липсват. Вместо това, "Space Police - Defenders of the Crown" е приятен и скоростен метъл, макар и нелишен от недостатъци, които да му попречат да се нареди между най-добрите представители на жанра за годината. Къде е проблемът? Да кажем, че няма нищо лошо в една песен да има рязко забавяне на темпото, което да бъде последвано от също толкова рязко избухване. Обикновено това създава добро настроение, но усещането, което слушателят получава, след като осъзнае, че е чул този "трик" в три поредни песни, почти успява да развали впечатлението от иначе приятните композиции. Особено при положение, че става дума за началото на албума. В действителност нито една от трите песни не страда истински от това, макар че първата, "Sabre & Torch", можеше да бъде дори по-добра и по-ударна, ако беше с около минута по-кратка. Във втората, "Space Police", забавянето стои на място, а третата, "Defenders of the Crown", е едно от двете най-добри парчета в албума, като промяната в темпото точно тук действа наистина убийствено. От тази песен на концерт кръвта на всеки в публиката ще закипи... Другото най-добро парче е "The Realms of Baba Yaga". Ето това искаме от една пауър метъл песен - скорост, настроение и сила. Има го и типичния за Edguy хумор. Донякъде това важи и за "Shadow Eaters", но продължителността от малко над шест минути отнема част от хъса на песента, а забавянето на темпото тук не помага изобщо.

   Веселяшкото настроение и високата скорост, този път примесени с рокендрол звучене, присъстват и в "Love Tyger", и "Do Me Like a Caveman" - приятни, надъхващи парчета, които ще оставят усмивка на лицето ви, но пък едва ли ще ги запомните като нещо велико. Има я и "The Eternal Wayfarer" - близо деветминутна епика с ориенталски мотиви и засилена употреба на клавир, която няма да ви остави безразлични.

   Но все пак ги има и поп-залитанията... При "Rock me Amadeus", забавно метъл-диско парче с текст на немски, даже действат добре - всъщност това е една от най-запомнящите се песни в албума. За сметка на това обаче "Alone in Myself" е просто... скучна. Това е истината - за разлика от всяка друга песен в албума, тази не прави впечатление с абсолютно нищо. Минава и бива забравена почти веднага. Компетентно е създадена, но... Даже хумор няма - а именно забавната лирика спасява двете бонус песни, "England" и "Aychim in Hysteria", от това да са абсолютна скука.

   Дайте шанс на "Space Police - Defenders of the Crown". Не е лишен от проблеми, но е приятен албум, в който има достатъчно - и като количество, и като качество - силни парчета, за да оправдаят съществуването му.