EDGUY - "Tinnitus Sanctus"

За ужас на старите си фенове и за радост на новите, шайката на най-големия хуморист сред метълистите (или най-големия метълист сред хумористите, изберете сами) продължава започнатото в "Rocket Ride". Темпото на "Tinnitus Sanctus" е предимно умерено, звученето - рокаджийско, клавирите - повече от обилни (досущ като хоровете и беквокалите), а от агресивни трепачи като "Mysteria" и "Nailed to the Wheel" няма и помен. В същото време музикантите не са захвърлили напълно пауър-спийд доспехите си, което личи главно в структурата на композициите и бомбастичния им заряд. Тенденцията обаче е повече от ясна и беше ярко афиширана както с "Rocket Ride", така и с последните авантазийни авантюри на Tobias Sammet. Окей - щом ще е поп-метъл, да бъде поп-метъл, но да е качествен. Едно е да зарибиш девствените ушни миди на неориентираните хлапета, тепърва прохождащи в света на популярния рок, и съвсем друго - да предложиш на досегашните си почитатели, разглезени от албуми като "Vain Glory Opera" и "Hellfire Club", стойностен музикален продукт, чиято красота не се изчерпва само с лъскавата опаковка и атрактивния дизайн. В този ред на мисли повечето парчета от "Tinnitus Sanctus" са доста стандартни и далеч от високата класа на някогашните албуми на Edguy (и първата Avantasia), а за съжаление и Tobi не показва кой знае какво като вокални изпълнения. Имитациите на Bruce Dickinson (от периода му 1990 - 1996) са повече от често срещани в по-бавните пасажи, а спорадичните му опити за дрезгави писъци привнасят не толкова драматизъм, колкото опасения за състоянието на гласните му струни. От друга страна, наличието на песни като епичната и многопластова "Dragonfly", разчупената "Speedhoven", дежурната закачката "Aren't You a Little Pervert Too?" и баладата "Thorn Without a Rose" (чийто текст е една класа над музикалния й облик) дава надежда за бъдещето. Подправката "поп" винаги е носела множество рискове за манджата, известна като "метъл", така че не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че Edguy ще намерят точния баланс между двете. В противен случай ще се наложи да преглъщаме поредната "манджа с грозде", която Tobi ще ни сервира с неизменната клоунска усмивка на лицето си.