EVILE - "Five Serpent's Teeth"

Evile растат със завидни темпове. Още с "Infected Nations" те прогледнаха отвъд розовите очила на младежкия си ентусиазъм (запечатан в дебюта "Enter the Grave") и придадоха по-завършена форма на музикантските си търсения. Това доведе до един от най-естествените процеси на растежа - загуба на първичния плам в музиката им. Което, разбира се, дойде за сметка на по-обмисленото композиране. "Трудният" втори албум за Evile не се оказа особена трудност, но утежнената му структура го направи по-тегав за слушане. Затова фокусът в третия - "Five Serpent's Teeth", отново е изнесен в посока подобряване на песенния материал, но с идеята той да стане по-достъпен, без да губи от мощта си. Цел, която за мен е постигната само отчасти. Защото плътната и лепкава атмосфера (дело на продуцента Russ Russell, с който бе записан и предния албум) отново е тук и води след себе си впечатление за твърде много допирни точки с "Infected Nations", основно по отношение темпото и звука на албума. Отчитам споменатото като минус, защото - за да усетите истински албума - е нужно по-ангажирано слушане. Ако обаче дадете шанс на "Five Serpent's Teeth", ще откриете изумителна динамика и интензитет. Разрушителните пейзажи на "In Dreams Of Terror" сякаш се сменят за секунди и прогарят ретината с ярките си рифове. Хвърлянето от ритъм в ритъм и от темпо в темпо сякаш подканя да разкършите вратни мускули по всички познати трашърски начини. За братята Drake вече май не са останали тайни в скоростното и чисто свирене, а в същото време те са успели умело да дозират солата си и да ги развият до степен някои от тях да гонят образците на 80-тарския метъл. Това, което се случва, когато хронометърът отчита 3:58 в "Centurion", е прекрасен пример. Именно там е и туптящото сърце на албума - в "Centurion" и в разкошната балада "In Memoriam", където са използвани мотиви, писани от изненадващо починалия през 2009 г. басист на Evile - Mike Alexander. И в този диск обаче Evile не успяват да се дистанцират от сравненията с Metallica, като вокалните прилики на Matt Drake с James Hetfield на моменти са направо плашещи. Само че ви обещавам: когато чуете прегазващия валяк "Eternal Empire", касапницата "Descent Into Madness", пост апокалиптичната "Origin Of Oblivion" или критиката към организираната религия "Cult", мигновено ще простите подобни дребни прегрешения.

   Когато преди 4-5 години започнаха да се появяват различни млади групи, които да връщат на мода класическия траш, това може и да е било мимолетно явление. С времето обаче се оформи тенденция и някои от въпросните утвърдиха мястото си на сцената. От сегашна гледната точка бъдещето на траша изглежда подсигурено. Ако не с нови идеи, то поне с верни последователи. И Evile определено са една сред най-стабилните банди от тази вълна. Е, след "Five Serpent's Teeth" (въпреки несъвършенствата му) можем спокойно да ги класифицираме и като най-добрата британска траш банда след Sabbat. Което в цифри ще рече: от 20 години насам.