KORPIKLAANI - "Manala"

Често стигането до върха е по-лесно от задържането на него. Не особено успешната изява на Korpiklaani през 2011 г. с албума "Ukon Wacka" породи опасения сред феновете им, че групата е последвала пътя надолу по наклонената плоскост на колегите им от Eluveitie. Само около година и половина по-късно финландците безапелационно показват, че трудно ще бъдат детронирани от лидерското място във фолк метъла.

   През изминалата година групата преживя и друго неблагоприятно събитие - напускането по здравословни причини на дългогодишния цигулар Jaakko "Hittavainen" Lemmetty. В последвалите повече от шест месеца Korpiklaani търсеха негов заместник. Най-сетне подходящият човек се оказа Tuomas Rounakari - музикант със солидно образование във Финландия и САЩ и опит в композирането. Rounakari има реализиран самостоятелен проект "Shamanviolin" с адаптирани за цигулка сибирски шамански песни.

   Около два месеца преди излизането му Korpiklaani смениха първоначално обявеното име на албума "Kunnia" с "Manala". Това се наложи поради преобладаващата тематика за смъртта в част от песните. Манала или Туонела е името на отвъдния свят във финската митология. Никой жив не е влязъл повече на това място, след като е било прокълнато от магьосника Вайнемойнен, един от главните герои на финския народен епос Калевала.

   "Manala" е интересно конструиран албум, като първата част може да се нарече концептуална. В нея преобладават песни с по-мрачно настроение, посветени на смъртта и света на мъртвите. Всъщност, единствената меланхолична песен от тази част на албума е "Synkka" ("Тъмната страна"). Всички други парчета имат бърз ритъм и по-скоро отразяват езическото витално отношение към промените на съдбата, отколкото безнадеждна скръб и страх от смъртта.

   В този албум Korpiklaani са "извадили на светло" по-сериозната и задълбочена част от творчеството си, която винаги е оставала малко в сянка от веселите песни за пиене и купони. За да се разкрие пълната красота на тези композиции, е необходимо поне малко да се познава и текста. Затова групата включва в бонус CD към финландското издание на албума версии на песните с английски текстове.

   Още първото парче "Kunnia" ("Чест") грабва с фолклорна мелодия. "Tuonelan Tuvilla" ("Хижи в отвъдното") започва със здрав траш ритъм, а в развитие се добавя и епично звучене. В "Rauta" ("Стомана") вокалистът Jonne Jarvela се изявява и с изпълнение на колесна лира - инструмент, който групата включва за пръв път. Чуват се и шаманските звънчета, завързани около глезена на Tuomas Rounakari. Мотиви от шамански напеви присъстват в повечето композиции от "Manala". На места Jarvela се включва и с йоик пеене, което придава изключителен колорит на изпълненията на Korpiklaani. За съжаление, в последните години подобно изпълнение на Jonne Jarvela можеше да се чуе само при изявата му като гост-вокалист в аутрото на албума на Dalriada от 2011 г., "Igeret". Споменатото парче "Synkka" е мистична балада за Йоукахайнен - тъмния бог на земята, където в крайна сметка отиват всички след смъртта. Този образ е едновременно философско продължение и антипод на другите богове и герои в Калевала и особено на олицетворяващия сътворението и силата на човешката воля ковач Илмаринен от песента "Rauta".

   Втората част на албума започва с интерпретация на жизнерадостната "Ievan Polkka" - най-популярната финландска песен в света, заглавието на която се превежда буквално като "Евината полка". Мелодията е на руски танц от 18. век, претърпяла различни изменения, докато достигне сегашното си звучене. Текстът е написан и добавен от Eino Kettunen през 30-те години на 20. век. В тази част на албума преобладават по-бавни парчета и се дава изява на инструменталните изпълнения, като например в "Husky Sledge" и интрото на "Metsalle", където новият цигулар Tuomas Rounakari демонстрира уменията си.

   "Manala" е творба, с която Korpiklaani поставя началото на нов период в развитието си след комерсиалните и експериментални забежки на предходните два албума. Връщането към фолклорните корени, но с нови идеи и безспорно зряло майсторско изпълнение, стабилизира водещата позиция на групата в съвременния фолк метъл.