KORPIKLAANI - "Kulkija"

Финландците Korpiklaani са продуктивна група и за 15 години съществуване се представят пред феновете си вече с десети студиен албум. Нарекли са го "Kulkija", което в превод на български е "Пътешественик". Творбата не е концептуална, но бандата е приложила интересен подход при създаване на песните, като някои от тях са обединени чрез свързваща нишка, която се явяват преживелиците и мислите на главния герой, а именно пътешественика. Веднага се прави връзка с ежедневието на музикантите, свързано с много пътувания и турнета, което със сигурност е вдъхновило фабулата на албума. Но обложката на диска навява мисли за един по-старомоден бродяга, който върви по криволичещи пътища през селца и полета. Текстовете на песните пък водят и към трета версия за тълкуване - скитането е вечното лутане на човешките мисли, надежди и копнежи.

   От написаното дотук с право може да се подозира, че "Kulkija" носи някои нови идеи, не толкова стилови, колкото като настроение и оформление на песните. Наистина част от парчетата са по-меланхолични, но има и по-весели, както и (само) две песни за пиене - "Korpikuusen kyynel" и "Juomamaa". Заглавието на първата се превежда буквално като "Сълзите на смърчовото дърво", но става дума за тайно приготвена чрез дестилация силна алкохолна напитка. Втората е просто "Земята на пиячите" и е едно от най-жизнерадостните парчета в албума. Други по-весели композиции са "Riemu" ("Веселие") и "Henkselipoika" ("Момчето с тирантите"), по която беше направен клип, отразяващ съвсем точно съдържанието - селско момче се шляе без работа и оглежда момичетата, като най-накрая успява да спечели едно за приятелка.

   Останалата част от песните са посветени или на пътешественика, или на старинни легенди, които са по-скоро тъжни и страшни. Една е от най-въздействащите песни е "Harmaja" ("Сивота"), по която също беше направен видеоклип с една от възможните интерпретации на трогателния текст за раздяла и самота. Мелодията е покъртителна и хваща за гърлото, а при някои може да изтръгне и някоя сълза.

   За работата по "Kulkija" Korpiklaani сменят дългогодишния си продуцент Aksu Hanttu и наемат Janne Saksa. Целта е да постигнат по-натурално звучене на песните, близко до изпълнението на живо, тъй като всички парчета в албума са много подходящи да се изпълняват на концерти. С този подход групата скъсява дистанцията със слушателя дори при студийния запис и се получава много силно въздействие. Инструментите се чуват сякаш ти свирят "на ухо". Това прави срещата с албума истинско картинно преживяване. Дрезгавият глас на Jonne Jarvela, плачещата цигулка на Tuomas Rounakari, прекъсвана от тежки настъпателни китарни рифове, здравата основа на ритъм секцията и най-после акордеона с ясния си звук - какво повече да искаме от Korpiklaani! А пътешественикът - ту несретен скитник, ту весел бродяга, продължава по пътя, който му е дом, любима, надежда и съдба.