KORPIKLAANI - "Ukon Wacka"

Ukon Wacka е наименование на древен летен финландски празник, свързан с приготвяне на специална бира. Какво по-подходящо име за албум на "специалистите" по пиене и празненства Korpiklaani, още повече, че настоящата творба наследява албума "Karkelo" (2009), прочул се с най-големия хит на бандата досега - "Vodka". Очакванията към "Ukon Wacka" са завишени, но вместо да продължи линията на предишното си издание, групата решава да експериментира със 70-арски уклони. Смесицата между фолклор, траш и "нафталинен" рокендрол обаче ражда най-неубедителния албум на Korpiklaani досега - хаотична творба, със странни музикални решения.

   "Ukon Wacka" започва обещаващо с динамичната "Louhen Yhdeksas Poika" ("Деветият син на Лоухи") по мотиви от Калевала. След нея вместо към парче, поддържащо темпото, се преминава към кавър на популярната в началото на 80-те години финландска група Peer Gunt - "Bad Boys Are Here", като текста е свободен превод на фински, а заглавието "Paat Pois Tai Hirteen" се превежда приблизително като "Дръвник или бесилка". Вероятно за да подчертаят житейските превратности, третото парче е веселяшкото "Tuoppi Oltta" ("Халба бира"), а според Jonne Jarvela в песента се говори за мъжките мечти за студена бира и гореща жена. Друго по-жизнерадостно парче е "Tequila", посветена на латиноамериканските фенове на групата. Тази песен става един от хитовете на групата, предимно поради заглавието си. Като композиция не блести с нищо забележително, латино-мотивите са вмъкнати малко изкуствено, а текстът е направо безсмислен.

   Оставащите песни в албума са среднотемпови, като за съжаление някои от тях звучат доста еднакво и по този начин без внимание остават интересни замисли. Например "Koivu Ja Tahti" ("Брезата и звездата") е с текст по едноименна приказка с автор Сакари Топелиус, разказваща за две деца по време на Великата северна война (1700-1721), които търсят пътя към дома по звездите, блещукащи в клоните на брезите.

   В едноименното с албума парче "Ukon Wacka" като гост-вокалист се изявява рок-блус изпълнителят, "бард с китара" Tuomari Nurmio. Този певец не е особено популярен извън родината си, освен това гласовата му бленда е подобна на тази на Jonne Jarvela и в крайна сметка не става ясно какво печели албумът от това участие. Като бонус трак е включен още един кавър - на хитовата резачка на Motorhead - "Iron Fist". Фолк метъл версията на песента звучи доста интригуващо, а разтърсващия суров ритъм "стяга" малко преобладаващо лежерния албум.

   Специално внимание трябва да се отдели на последната (преди бонуса) песен от "Ukon Wacka" - "Surma" ("Смърт"). Това фантастично сюрреалистично парче добавя цяла единица към оценката на албума. Там някъде във финландската пустош се чува загадъчен звук на флейта, темпото се ускорява, инструментите се включват един по един, дрезгавият глас на Jonne Jarvela се врязва в мелодията и занарежда като древен шаман. Всичко се смесва в невероятен въртоп от звуци, изведнъж започва да затихва, докато остава... тишина.