KORPIKLAANI - "Noita"

Във Весилахти, Финландия, родното място на двама от Korpiklaani - вокалиста Jonne Jarvela и басиста Jarkko Aaltonen, се разказва историята за една стара вещица (noita), която искала да я погребат като умре в църковния двор. От църквата обаче не позволявали, тъй като не била кръстена. Затова няколко нейни близки сложили умиращата жена на носилка и я понесли да я погребат тайно през нощта. Преди това тя ги заклела, ако не стигнат до целта навреме, да я погребат, където ги завари зората, но искала гробът и да не бъде забравен. Така и се случило. Оттогава нарекли местността Ammanhauta, което може да се преведе като "Гробът на старата жена". Родило се поверие, че всеки, който мине оттам трябва да хвърли клонче или вейка, за да не му се случи нещо лошо. До днес хората хвърлят клонки на това място, за да се предпазят от лош късмет и се е натрупала внушителна купчина съчки. Историята е пресъздадена върху обложката на деветия студиен албум на финландската фолк метъл група Korpiklaani . "Ammanhauta" е наречена една от песните, първоначално дори така са мислили да назоват и самия албум. В крайна сметка преценяват, че думата е твърде сложна и непроизносима за чужденците и се спират на доста по-краткото и простичко "Noita". В момента последното се превежда като "вещица", но в древните финландски фолклорни традиции това е значело "знахар" или "лечител", подобно на индианските шамани.

   "Noita" не е концептуален албум. На тематиката от заглавието е посветена само още една песен - "Sen Verran Minakin Noita" ("Дори аз също донякъде съм вещица"), която напомня, че магията, в най-широк смисъл, я притежава всеки от нас. "Noita" е донякъде личен албум, който разказва за света и живота на самите музиканти - реалистично, мистично и хумористично. Новото произведение на Korpiklaani обединява различни идеи и цели, като се справя с това много успешно. Идейно творбата е продължение на предишното издание на финландците, "Manala" (2012), което бележи завръщане към фолклорните корени от първите произведения на групата. В "Noita" тези тенденции са още по-засилени, с което един вид награждават феновете, зажаднели за скокливи хумпа ритми след някои стиловите експерименти на групата и тригодишната пауза след предишния албум. В композирането на песните активно са се включили двамата най-нови членове на "Горския клан" - цигуларят Tuomas Rounakari и акордеонистът Sami Perttula, заместил напусналия през 2013 г. Juho Kauppinen. Метълът гради рамката на албума, а върху нея "цъфти" пъстра "китка" фолклорни мелодии. Цигулката е иззела ролята на водещата китара и вае уникални сола в ръцете на "сибирския шаман" Rounakari. Приложеният похват може да се нарече "новаторство в рамките на стила", или "старата песен на нов глас". Феновете получават това, което очакват и обичат от групата, разнообразено в приемливи граници, а като се добави и близо две десетилетия опит на повечето от музикантите, се е получил едни силен продукт.

   Пригответе се за една музикална разходка из Финландия, защото "Noita" е много въздействащ, предизвикващ въображението и картинен албум, който пренася в свят на древни легенди, девствена природа и безгрижно веселие. Последното е гарантирано с цели три нови песни за пиене, но "прикрити" с финландски заглавия. Кракати ви сами ще започнат да танцуват още с началното парче "Viinamaen Mies" ("Пияч"), което описва забавно живота на групата - пътуване, концерти и разбира се много алкохол. "Sahti" ("Домашна бира") ще ускори още повече ритъма и пулса. "Jouni Jouni" всъщност е кавър на песента "Mony Mony", изпълнена за пръв път през 1968 г. от Tommy James and the Shondells и добила отново популярост в изпълнение на Billy Idol през 1981-ва. Версията на Korpiklaani обаче няма нищо общо с любовно-сладникавите излияния в първообраза. Jouni е "сериозен човек" - напива се и подпалва сауната.

   Специално внимание заслужава песента "Lempo", посветена на едноименния фински бог на плодородието, сексуалността и огъня. Това е може би най-запомнящото се парче, което звучи дълго в главата след финалните акорди на албума. "Lempo" е среднотемпова ода, започваща с тържествен барабанен ритъм. После дрезгавият глас на Jonne Jarvela нарежда рими и заклинания, цигулката приплаква, а акордеонът и китарите "стягат" леещите се напеви.