CHILDREN OF BODOM - "Blooddrunk"

Те отново са тук. Сложили тежката очна линия, нарамили триъгълните китари тип "стрела", надянали разпуснатите дрехи, въоръжени с мръсни думички и, естествено, съпровождани от верния си спътник - Косача - който този път не просто сочи заплашително с пръст, а направо реже глави.
   Хубаво въведение, нали? Прочитам си го пак.... Даааааа, харесва ми. Ако можеше и албумът да послужи за генериране на вдъхновение, благодарение на което да продължа в същия дух, щеше да е чудесно. Ама не би. И сега, вместо да си държа отсечената глава в ръце и да се чудя как да куфея без нея, подпирам с юмрук брадичката си връз бюрото и се боря с белия лист. За последните три седмици съм навъртял двуцифрено число слушания на шестото студийно творение на финландците, но все още съм раздвоен по отношение на качествата му. Честна дума, не знам какво не ми харесва. Дискът си има типичните бързашки рифове, китарно-клавирните дуели, носещи непогрешимата марка CoB (само чуйте "Smile Pretty for the Devil"), блек-дет вокалите на Alexi Laiho, мелодиите и т. н., но на мен ми липсваше песента, която да ме грабне от-до. Всъщност, Children Of Bodom са зарязали по-комерсиалния подход, родил остро приетия (абсолютно незаслужено, според мен) от фенове и критици албум от 2005 г. "Are You Dead Yet?", и са се върнали по-назад във времето, към корените си, загребвайки малко повече от извора на траша (най-осезаемо в отварящата "Hellbounds on My Trail"). Добавили са и една леко поамериканчена жилка в музиката си, която обаче е талантливо вплетена в тъканта на диска. Но това не се е оказало достатъчно, за да спомогне за раждането на свежи идеи, защото материалът в "Blooddrunk" няма нито оригиналността на ранните записи, нито разнообразието на по-късните. Силата на квинтета най-ясно е демонстрирана в композиционната разчупеност на песните и във висшия пилотаж по грифове и клавиши, където Alexi, Roope и Janne са се доказали като асове. Старателното сортиране на музиката може да доведе до маркирането на около 1/3 от нея като ненужна, в следствие на което целият диск оставя усещането по-скоро за запис, направен защото му е дошло времето, а не защото групата е имала идеи, с които да запълни дигиталния носител. Ако трябва да изтъкна фаворити сред песните, бих се насочил по-скоро към втората половина на албума - "Tie My Rope", "Done with Everything, Die for Nothing" и "Banned from Heaven", но уви - и при тяхното слушане тихо си страдам от същото усещане - че нещо не достига, за да звучат напълно завършено.
   Преди време, в ревюто на Norther-ския "N" (прочети), направих предвиждането, че албумът им ще събира прах по лавиците, след като тук ревюираният диск се появи на пазара. Сега, като ги слушам и двата, май не съм толкова убеден... Оценката на "Blooddrunk" в този му вид щеше да бъде също 6, но съм добавил една единица заради любовта ми към Bodom-ци, така че - 7 от 10.