LORDI - "Deadache"

Tomi Putaansuu е човек с въображение и талант, но може би и с известна доза любов към риска: музиката на финландските монстър-метъли Lordi, чиито фронтмен е той, несъмнено има качества сама по себе си, но Mr, Lordi знае, че само музика не стига. Тълпите се впечатляват от костюми, маски, експлозии и огнени езици... И ето, като ловък еквилибрист с високите си платформи Mr. Lordi върви по ръба на пропастта, наречена "кич" и флиртува с опасността.
   Светът разбра за Lordi след историческата им победа в конкурса за песен на "Евровизия" през 2006 г. (първа за Финландия с рекордни за конкурса 292 точки), но вероятно придобитата така слава още дълго ще тегне като бреме над чудовищата от Финландия.
   Четвъртата им студийна творба, "Deadache", която излезе на пазара в навечерието на Вси Светии, е увиснала някъде между рая на рок рифовете и преизподнята на посредствеността, някъде в чистилището. Не може да се отрече, че композициите са приятни за ухото, но някак под тъканта им прозира стремежът към завладяване на нова фенска маса, особено от обширния американски пазар. Нали след "Евровизия" последваха участия на "Download", "Ozzfest" и "Wacken". Трябва да се държи избрания курс. И в това няма лошо. Донякъде.
   С "Deadache" Mr. Lordi и компания за пореден път ни доставят доза класически и лесносмилаеми китарни мелодии, несъмнено повлияни от идолите на монстър-метълите - KISS, както и други глем и рок банди от 70-те и 80-те; текстове с мрачно-хумористични краски, сред които отчетливо преобладават героините тип "фатална жена" - "Girls Go Chopping", "Man Skin Boots", "Evilyn", "Missing Miss Charlene"; изобилие от клавири и създаващи настроение бек вокали; всичко това увенчано от дрезгаво-мелодичния глас на Mr. Lordi.
   Доста успешно подбраният сингъл "Bite It Like a Bulldog" изпъква сред останалите парчета и наистина има здрава захапка - като удар под кръста ритмичният бас на Ox в началото на песента хваща слушателя и не пуска до края. Припевът, разбира се, дълго не излита от паметта.
   Китаристът Amen не оставя почти нито едно парче без приятно за ухото соло, но призрачната клавиристка Awa се радва на засилено присъствие в този албум - нейният инструмент играе ключова роля в композиции като "The Ghosts of the Heceta Head" и "Deadache", а звездният й миг е "The Rebirth of the Countess" (героинята на Awa е графиня-вампир): пиеса за пиано и глутница вълци, в която историята се разказва в дамски речитатив на френски.
   Забелязва се и цялостно забавеното темпо спрямо предишните албуми на финландците - като балади могат да се отличат "Evilyn" и средно-темповата "Monsters Keep Me Company", като в куплетите на последната Mr. Lordi звучи почти лирично.
   За мен остава мистерия защо много групи запращат в изгнание едни от най-хубавите си песни като бонуси, добавяни само в специалните издания на албумите им, и тук Lordi не правят изключение - едно от най-сполучливите според мен парчета, които те са издавали напоследък, е "Hate at First Sight". Безусловно се влюбих от първо слушане във весело-саркастичния текст на тази псевдо-любовна песен и все още си припявам приятната мелодия.
   Остава въпросът, дали ако Lordi нямаха маски, интересът към тях щеше да се поддържа на такова ниво. Може би именно фактът, че самите музиканти се приемат с чувство за хумор и се подсмихват на сериозността, успява да ги задържи на "праведната" страна и да ги спаси от изпадане в комерса.
   "Deadache" е солиден и добър хард рок албум, който слушах с удоволствие отново и отново, а лекото занижаване на оценката трябва да бъде отдадено на липсата на визуални фойерверки и пироефекти в него. Да се надяваме, че ще им се насладим на живо на 6 март 2009-а!