MERCENARY - "Architect of Lies"

Всеки от нас си има онези моменти, когато чува дадена група с дългогодишна история за пръв път и си казва: "М***а му, как не съм ги слушал тия до сега???". В подобна ситуация изпаднах и аз преди има-няма две седмици, слушайки датчаните Mercenary и техния нов албум "Architect of Lies". Към днешна дата вече съм надлежно запознат с миналото им и мога смело да заявя, че това е една рядко качествена банда, която досега върви само по възходяща линия. От мелодичния детметъл дебют "First Breath", през творбата на прехода "Everblack", до изчистената завършеност на албуми, опасно граничещи с определението "шедьовър", като "11 Dreams" и "The Hours that Remain" - "наемниците" градят свой собствен подход към изразните средства на няколко жанра, които умело вплитат в музиката си, без това да придава на песните им вкус на сготвен от некадърни готвачи буламач. За незапознатите ще се опитам да опиша: иде реч за смес между мелодичен дет и пауър метъл с прогресив уклони, а ако трябва да ги сравня с друга банда, първата, която ми идва на ум, са канадците Into Eternity.
   Но, стига със съпоставките. През 2008 г. шесторката продължава да вършее из задните улички на музикалния бизнес, заредена с нова жива сила - басистът и вокалист Rene Pedersen, подвизаващ се още и при траш сънародниците си Transparent. Кадровата промяна успява да докаже стойността си по ушеваден начин още с първите две парчета. Второто от тях ("Bloodsong") е рядко срещан издухващ таран, способен да ви накара да стоите пред колоните със замаяно изражение, докато музиката ви води през клаустрофобичните детаджийски вокални коридори към небесната необятност на надвисващите припеви. Китарната работа в албума е на завидно високо ниво - рифовете са ту скоростни и мелодични, ту насечени, а солата преминават в бръснещ полет покрай нищо неподозиращата ви глава, оставяйки ви да се чудите откъде точно ви е дошло. Високата скорост не е константна и често музиката навлиза в по-спокойно лоно, неизменно съпътствана от вокалите на Mikkel Sandager и клавишните на неговия брат Morten. Между впрочем ролята на клавишните през повечето време е поддържаща - те присъстват осезаемо, ала без да се натрапват - но в някои песни като "Isolation" и "The Endless Fall" им е дадена повече свобода. Освен вече споменатите парчета, към най-добре организираните слухови атаки може да се добавят и операциите с кодови названия "Embrace the Nothing" и "Execution Style". На някои места дискът звучи предвидимо - имаш усещане за deja vu; усещане, че вече си чувал конкретни мелодии, но те са по-скоро преекспонирани от миналото творчество на бандата, отколкото взети назаем от другаде. На фона на всичко останало, обаче, тези пасажи са на заден план и потъват сред красотата, която се излива на талази от песните.
   Макар и да са минали едва два месеца от началото на годината, "Architect of Lies" се превръща в поредния албум с кандидатура за личния ми Топ 10 за 2008-а. На вас бих го препоръчал, ако ви е писнало от банди, които в опита си да бъдат различни, успяват - с подозрителен успех - да заприличат на анимационни герои, изпаднали в неловка ситуация. Защото Mercenary не се опитват да бъдат оригинални. Те просто СА!