CANDLEMASS - "Death Magic Doom"
2009, Nuclear Blast Records/Wizard

Дискът, по примера на последните две творби, отново започва с рифова буря - "If I Ever Die" - бързо отваряща песен с ниско настроени хеви китари, покрити с дрезгавия глас на Robert Lowe. Забравете Messiah Marcolin. Той беше част от една романтична епоха. Вече сме в ерата на меланхоличния, дълбокия, демоничния Robert Lowe. А той се вихри като ураган в ужаса "Hammer of Doom". Вярно е, че дуум метълът беше изчерпан още с неговото създаване, с първите няколко минути от "Black Sabbath" на Black Sabbath. Структурата тук е същата - бавно и мъчително начало, преливащо в задъхан край. "Чукът на съдбата" е най-великото продължение на онзи знаменателен миг, когато ехото отнася писъка "...oh no, no, please God help me!" Тежестта е смазваща, камбанният звън се усеща не само със съзнанието, но и физически. Изтезанията на душата и плътта продължават в "The Bleeding Baroness" - многотонна, задъхана, мрачна, кървава приказка. Наточен риф, нежна мелодия в припева, като контрапункт на смазващите вокали - "...кръвта е живот, кръвта е смърт". Да откриеш удоволствие в агонията - красота. Безгрижното подрънкване на китара и протяжният глас в началото на "Demon of the Deep" са кратка прелюдия към мачкащата касапница и кратките глътки въздух. Тук най-добре си личи способността на Candlemass да комбинират дуум и хеви - краят на една преплетена хармония. "Надеждата е храна за глупците" - отчаяние, подхранвано умело от клавири, властва в "House of 1000 Voices". "Dead Angel" е многопластова композиция с нетипично мелодичен припев - безумен водевил. Което прави песента още по-привлекателна. "Clouds of Dementia" отпраща към "King Of The Grey Islands", но този пъти тук е царството на деменцията. И обсебващите сънища продължават в "My Funeral Dreams", където основният риф е по-типичен за Dio, - ударен завършек на десетата кендълмаска черна рапсодия. Тежестта не е само физическо понятие, тежестта е и звук наречен "Death Magic Doom".










Alatriste
Други ревюта на CANDLEMASS