CANDLEMASS - "Psalms for the Dead"

Просто не става Кралете на дуум метъла да издадат "Psalms for the Dead" и да кажат край! Просто не става! Особено с такъв албум. Не че е лош. Напротив! В него има гениални идеи. Но сравнен с епохалния "Death Magic Doom" (2009), леко изостава. А когато теглиш чертата - по-добре го направи с апломб. Нещо от рода "след мен и потоп".

   Защото...

   "Psalms for the Dead" е най-новият и, по думите на музикантите от Candlemass, въобще последният албум в тяхната кариера. Изказванията в тази посока звучат доста пресилено, но времето ще отсъди. Другото - в началото на юни Robert Lowe напусна или по-точно, беше изхвърлен от кораба майка. "Psalms for the Dead" е лебедовата му песен. В него вокалистът въобще не звучи като себе си. Вокалите му са повърхностни - вдъхновението от последните шест години тотално го е напуснало. А беше свежата кръв в бандата. Всяко хубаво нещо си има начало и край. Краят на Robert Lowe в Candlemass е трагичен. И дано най-после се съсредоточи върху Solitude Aeturnus, че от "Alone" (2006) мина цяла вечност... Тук е моментът да споменем още нещо за вокалите - това е албумът с най-тъпите припеви. Защото само Bruce Dickinson и Iron Maiden могат да си позволят до припадък да повтарят заглавието на песента.

   "Psalms for the Dead" звучи повече като соловото недоразумение на Leif Edling "Songs of Torment, Songs of Joy" (2008) и другата му любов Krux. Само колко много прилича на Krux с тези клавири. Създават атмосфера, но без грам дълбочина в нея. Една такава плоска и изпълнена с невъзможност. От тук и китарите остават на заден план, защото са скопени и стържат един и същи нисконастроени рифове, попадайки под синтезаторите (или йониките, както е модерно у нас). Качествата на тандема Mats Bjцrkman и Lars Johansson изпъкват при соловите им изяви и в моментите, в които не им се налага да подпират клавирите. Лошо впечатление прави хамънд органа на Per Wiberg в "Siren Song", който копира майсторството, завещано от John Lord и само разводнява тоновете тежест.

   "Psalms for the Dead" е 11-ият албум на пророците. Поне да ги бяха докарали до 13 и тогава да се откажат. Има повече символизъм, пък и троицата скелетни светци от обложката щеше да се върже идеално с пророчествата. За толкова много албуми Candlemass не спряха да копират Бащиците Black Sabbath. В "Waterwitch" надълго и нашироко е преработен основния риф на "Electric Funeral". За чий? И звучи толкова изтъркано, че песента се мъчи до оригинала като спънат кон, впрегнат в разбита каруца. Същото се отнася и за "The Killing of the Sun" - типичен сабатски риф, изтръгнат от готическия блус на "A National Acrobat".

   И все пак, "Psalms for the Dead" е различен, ако го поставиш до предишните творби на Candlemass и леко изненадва. Не само заради вокалите и клавирите. Традицията от последните години - албум на Candlemass да започва с епичен дуум метъл шедьовър, този път не е спазена. "Prophet" не е от най-бавните композиции, но и не звучи маниакално, както "If I Ever Die" или "Black Dwarf".

   И все пак "Psalms for the Dead" е почти (заради посочените недостатъци) съвършена комбинация между епика, класически хеви метъл и дуум. Избраната за сингъл "Dancing in the Temple (Of the Mad Queen Bee)" и вдъхновена от картината на Richard Dadd "The Fairy Feller's Master-Stroke", показва способностите на групата в най-добрата светлина - мелодия, тежест и хармонии. Едноименната епопея е апотеозът на една близо 30-годишна кариера. "Времето е Смърт!" реди мрачният и вледеняващ глас на Mark Roberton във финалната "Black as Time". Защото времето поглъща...всичко.

   И все пак "Psalms for the Dead" е безвремев. В него всяка композиция си тежи на мястото, независимо дали повтаря стари или чужди схеми. Албумът е разнообразен. Толкова разнообразен, че всяка песен, взета отделно, представлява самостоятелен микрокосмос. Заедно - образуват едно от най-добрите творения на Candlemass. Но албумът остава дълбоко в сянката на "Death Magic Doom". Може би той ще бъде оценен след време, както се получи с "Tales of Creation" (1989), който предизвика объркване след култовите "Nightfall" (1987) и "Ancient Dreams" (1988).

   Тик-так... "Psalms for the Dead" е епилог на една велика група. Накрая и Candlemass стигнаха до своя гроб. Сами подготвиха пътя до него. Сами си постлаха. Сами легнаха в него. Когато са на върха. Псалмите са за самите тях. За да бъдат запомнени. Защото "Времето е Смърт"! Смъртта е Вечност! Тик-так...