CANDLEMASS - "Death Magic Doom"

Това е ш***н шедьовър! С всяко слушане композициите се набиват все по-дълбоко в душата като призрачни видения в съзнанието на поел свръхдоза медикаменти параноик. С "Death Magic Doom" Кралете на дуум метъла стъпиха здраво на пътя, който избраха още с "King of the Grey Islands" - експлозивна смес от епичен дуум и хеви рифове. Новата ера за групата получава бляскаво продължение. Ако търсите повторение на "Nightfall" или "Ancient Dreams", ще го откриете. Ако ви липсва "Chapter VI" или "Candlemass" - точно тук ще намерите камари от тях. Ако смятате "Epicus Doomicus Metallicus" за единствения истински албум на шведите, то чуйте последния - десетия! В "Death Magic Doom" Candlemass са събрали най-доброто от всичките си периоди. По традиция от последните няколко тави обложката и сега е издържана в два цвята и отново минимализъм - върху пергамент - стилизиран образ на "мъртъв ангел", който държи в ръцете си меч и кръст. Под тази семпла, но изпълнена със символизъм рисунка, е събран опитът от кариера, продължила 25 години, продължаваща и днес. С "Death Magic Doom" Candlemass събуждат страховете и кошмарите дебнещи от най-затънтените кътчета на съзнанието и раздвижват неясните, разкривени образи в сенките. Музиката извайва шизофренични и демонични образи, редом до мъчителните въпроси за живота и смъртта. За да подковат внушението по най-удачния начин, композициите са изтъкани от депресивен и драматичен звук, в сътворяването на който, Leif Edling и сие са всепризнати майстори.
   Дискът, по примера на последните две творби, отново започва с рифова буря - "If I Ever Die" - бързо отваряща песен с ниско настроени хеви китари, покрити с дрезгавия глас на Robert Lowe. Забравете Messiah Marcolin. Той беше част от една романтична епоха. Вече сме в ерата на меланхоличния, дълбокия, демоничния Robert Lowe. А той се вихри като ураган в ужаса "Hammer of Doom". Вярно е, че дуум метълът беше изчерпан още с неговото създаване, с първите няколко минути от "Black Sabbath" на Black Sabbath. Структурата тук е същата - бавно и мъчително начало, преливащо в задъхан край. "Чукът на съдбата" е най-великото продължение на онзи знаменателен миг, когато ехото отнася писъка "...oh no, no, please God help me!" Тежестта е смазваща, камбанният звън се усеща не само със съзнанието, но и физически. Изтезанията на душата и плътта продължават в "The Bleeding Baroness" - многотонна, задъхана, мрачна, кървава приказка. Наточен риф, нежна мелодия в припева, като контрапункт на смазващите вокали - "...кръвта е живот, кръвта е смърт". Да откриеш удоволствие в агонията - красота. Безгрижното подрънкване на китара и протяжният глас в началото на "Demon of the Deep" са кратка прелюдия към мачкащата касапница и кратките глътки въздух. Тук най-добре си личи способността на Candlemass да комбинират дуум и хеви - краят на една преплетена хармония. "Надеждата е храна за глупците" - отчаяние, подхранвано умело от клавири, властва в "House of 1000 Voices". "Dead Angel" е многопластова композиция с нетипично мелодичен припев - безумен водевил. Което прави песента още по-привлекателна. "Clouds of Dementia" отпраща към "King Of The Grey Islands", но този пъти тук е царството на деменцията. И обсебващите сънища продължават в "My Funeral Dreams", където основният риф е по-типичен за Dio, - ударен завършек на десетата кендълмаска черна рапсодия. Тежестта не е само физическо понятие, тежестта е и звук наречен "Death Magic Doom".