CANDLEMASS - "20 Year Anniversary Party (DVD)"

Шоуто за 20-годишнината на дуум легендите Candlemass, провело се на 31 март 2007 г. в Стокхолм, е закъсняло с около 6 месеца. И няма как да бъде иначе, след като в края на октомври 2006-а емблематичният фронтмен Messiah Marcolin официално се разделя с групата. Търсенето на ново гърло се увенчава с успех чак през януари 2007-а, когато за певец на Candlemass е привлечен вокалиста на американците Solitude Aeternus Robert Lowe. Въпреки безспорния му талант, на него няма да е никак лесно, тъй като сянката на "Лудия монах", както "приятелски" нарича Marcolin китаристът Leif Edling, все още тегне над бандата. И може би за това "на помощ" на Lowe се притичват още шестима певци - както бивши членове на Candlemass, така и няколко специални госта. За всички тях ще стане ду(у)ма по-нататък в ревюто по ред на появяването им...
   Първи на сцената излиза Tomas Vikstrom, за да помете публиката с тройна доза от албума "Chapter VI" (единственият с негово участие, датиращ от 1992 г.) - "The Dying Illusion", "When the Runes Still Speak" и "Ebony Throne", плюс парчето "Dark Are the Veils of Death" от 1987 г. Гласът му звучи поотслабнал, но без да е загубил специфичния си тембър, способен да разведе слушателя из мрачни коридори и потайни пещери, обитавани от джуджета и гоблини.
   Следва "Well of Souls" в изпълнение на първия гост - JB от Grand Magus, който по-късно отстъпва микрофона на Mats Leven (Therion), комуто се пада "Black Dwarf" - откриващото парче от албума на Candlemass от 2005 г. - последен с Messiah Marcolin. Имената на гостите не са случайни, а представянето им - повече от добро. Mikael Akerfeldt от Opeth не прави изключение, добавяйки характерните си дет ревове към припева на изпълнената от него "At The Gallows End".
   Идва ред на Robert Lowe, който ще направи своя официален дебют с Candlemass през тази вечер. Отредени са му песните "Demonia 6", "Samarithan" и "Mirror Mirror", а американецът отначало звучи тихо и неуверено, но само за да разкрие постепенно пълния си потенциал пред верните фенове на бандата, дошли от различни държави специално за честването на 20-годишнината й. Lowe се вписва добре в Candlemass - и като звучене, и като визия, и като сценично поведение. Marcolin трудно може да бъде забравен, но няма съмнение, че заместникът му е достоен.
   Предстои нещо уникално - сесийният вокалист от първия албум на Candlemass Johan Langquist ще пее песни от "Epicus Doomicus Metallicus". Той трудно би могъл да звучи както преди 20 години, но изпълнените в оригинал "Crystal Ball", "Under The Oak" и особено "A Sorcerers Pledge" хвърлят публиката в неописуем възторг. Независимо кой, кога и къде я изпълнява, "A Sorcerers Pledge" винаги ще бъде една от най-епичните и мрачно-приказни песни в историята на метъла. Или поне докато героят от нея - зъл магьосник, спи в някой стар замък, очаквайки прераждането си и вечния живот...
   Последният гост на вечерта изненадващо е Tony Martin (екс-Black Sabbath), за да изпълни своята версия на песента "Witches". След него отново излиза Vikstrom и за радост на местните зрители запява на шведски бонус трака към ремастрираното издание на "Chapter VI" - "Bullfest". Все пак, редно е двучасовото шоу да завърши с някоя от класиките на Candlemass. Това е "Solitude" и за нея на сцената се събират Tomas Vikstrom, Robert Lowe и Johan Langquist и си "подават" един на друг куплетите, на моменти сякаш импровизирайки.
   Това е и изключителният grand finale на юбилейния концерт на Candlemass. Събитието се провежда в неголемия стокхолмски клуб "Kolingsborg" и не е помпозно, а обстановката е по-скоро задушевна, отколкото тържествена. Но няма и нужда от излишна показност, а музиката на класиците в дуум метъла Candlemass е по-подходяща за съзерцателно самовглъбение, отколкото за шумни празненства. Седемте певци, които излизат на сцената в паметната вечер, я правят незабравима, а DVD-то е задължително за всеки почитател на шведските ветерани.