CANDLEMASS - "Lucifer Rising"

Година след като издадоха чудесния "King of the Grey Islands" с новия си вокалист Robert Lowe, кралете на дуум метъла Candlemass побързаха да ни зарадват с миниалбума "Lucifer Rising" - две чисто нови композиции - едноименната и "White God", няколко концертни изпълнения и един ремикс. Независимо, че облеченият в расо Messiah Marcolin си тръгна със скандали, Leif Edling и компания бързо се окопитиха и избраха може би най-подходящото гърло за групата. За сравнения между Robert Lowe и Messiah и дума не може да става. Още по-хубавото е, че Lowe не се опитва да копира предшественика си. А доразвива вокалния си стил от основната му група Solitude Aeturnus. В Candlemass той звучи много по-епично и стегнато. Да се надяваме, че с него Candlemass няма да станат копие на Solitude Aeturnus или обратното, още повече, че Solitude Aeturnus са основният конкурент на шведите в дебрите на дуум метъла. Но да се върнем на песните и имайки предвид техният брой, трудно можем да говорим за минидиск. Това е по-скоро концертен албум с три студийни парчета, две, от които, нови.
   С откриващата композиция "Lucifer Rising" Candlemass за пореден път доказват, че са най-добрите ученици на кръстниците Black Sabbath. Бърза отваряща песен с разбиващ риф и истеричен край, която напомня наследството на бащиците от периода им с Tony Martin - епичните "Headless Cross" и "Tyr". Подобен подход бандата използва в албума на завръщането, едноименния "Candlemass" и в "King of the Grey Islands" - първият с Lowe . Самата "Lucifer Rising" освен, че напомня на Black Sabbath, ни връща и към една глава от историята на групата, която остава незаслужено пренебрегвана. Става въпрос за прекрасния "Chapter VI" с Thomas Vikstrom зад микрофона. Един албум, който не намери продължение, но с Robert Lowe това като нищо може да се случи.
   Втората нова композиция "White God" - типичен Candlemass - бавно дуумаджийско парче с мелодичен припев, мрачна атмосфера и нежна средна част, преливаща в соло. Песен, която би стояла добре в описите от класическия период на групата ("Nightfall" и "Ancient Dreams").
   Концертът - девет композиции, записани в Атина през 2007 година. Ясно личи стремежът на бандата да наложи новия си вокалист, който смело скочи в обувките на Messiah Marcolin и показва завидни гласови данни - публиката припява с него, но не му помага. Гласът му от време на време се губи под ударните и рифовите, на моменти Robert Lowe е затруднен от височините, но определено парчетата звучат различно и завладяващо. И за да докажат, че той така или иначе се справя, са включени живи изпълнения, както на удари от класическата ера на бандата ("At The Gallows End", "Solitude", "Mirror Mirror", "Under the Oak", "Samarithan"), така и от последните тави - "Emperor of the Void", "Devil Seed", "Black Dwarf", "Of Stars and Smoke". От тези девет композиции може да се придобие представа за възможностите на Robert Lowe, а той самият дава заявка, че си е много на мястото в Candlemass.
   Обложката - отново минимализъм (както при последните две тави) - два цвята - сиво и черно. Стилизиран образ на корицата - мрак и атмосфера под нея.
   Какво още? Разбира се, презаписът. Оставих за финал ремикса на "Demons Gate". Тотален химн! Независимо кой стои зад микрофона, този епичен дуум шедьовър винаги ще звучи маниакално. За съжаление в "Lucifer Rising" няма живо изпълнение на класиката, но пък можете да отскочите до "Candlemass - Live" от 1990 г., където Messiah Marcolin отслужва меса чрез вокалите. Но ревюто е за новия миниалбум на кралете на дуум метъла. А той, след поредното прослушване (тези дванадесет трака се набиват необратимо с всяко слушане), се очертава като отлична заявка за поредния Кендълмаски шедьовър.