HELLOWEEN - "Unarmed - Best Of - 25th Anniversary Album"

Така. Тиквата отдавна е прогнила. А сега и се размириса. На тази група и на този албум няма да спестя нищо. Минаха три години от "Gambling with the Devil" (2007) и Helloween се разписаха отново. Всъщност те от 1994-а досега само се разписват. Колкото да покажат, че са живи. Има и изключения като "The Dark Ride", но не те са обект на настоящия мисловен водевил. Какво ни предлагат този път хамбургските тикви (то поне салам да беше) - сборен диск с 11 от най-успешните си композиции. До тук нищо лошо - все пак е рожден ден, има логика да го отбележиш с най-доброто, с което разполагаш. С него Helloween решиха да бъдат оригинални и не само издават запис с 11-те си най-успешни композиции, но и ги преаранжират. И като са ги освободили от металните доспехи, така са ги обезоръжили, че са ги оставили по бели гащи. Предполагам, когато са посягали към песните с идеята да звучат по рок или по джаз, са били яко на друга планета (разбирате ме, какво имам предвид - билки, гъби и т. н.!) И класически оркестър са включили. Не кой да е, а Пражкия симфоничен оркестър. Браво! И с тази мисъл в главата групата се хваща и обръща с хастара навън всичко, с което някой някога е свързвал името Helloween. И се е получил един "чуден" "Best Of " албум, посветен на годишнината от излизането на дебюта "Walls of Jericho" (1985). За изобретателността и творчеството в "Unarmed - Best Of - 25th Anniversary Album" след време легенди ще се мълвят.

   Сега сериозно. Първо песните (така по-лесно ще вникнем в гениалността на идеята): "Dr. Stein", "Future World", "If I Could Fly", "Where The Rain Grows", "The Keeper´s Trilogy" ("Halloween", "Keeper of the Seven Keys" & "King Of 1000 Years") , "Eagle Fly Free", "Perfect Gentleman", "Forever & One", "I Want Out", "Fallen to Pieces", "A Tale That Wasn't Right".

   От настоящия опис става ясно, че половината от най-известните песни на Helloween са, точно така, от ’87 и ’88. От епохалните части на "Keeper of the Seven Keys". Т. е. само от два албума. Албуми, които всеки един фен на групата е въртял до припадък. Тези композиции са завинаги свързани с един глас и една китара, които вече, за добро или лошо (май повече за лошо), не са част от групата. С този юбилеен "обезоръжен" диск Helloween плюха на историята си. Не, че са спрели да го правят още с идването на Andi Deris. Той може да е страхотен вокалист, текстописец и композитор, но просто не става за тази група. И това ми убеждение се потвърждава стократно, като го слушам как се пъне и врещи в парчета, бетонирали стила пауър/спийд метъл. Пълно безсилие. Все си мисля, че ако си беше останал в Pink Cream 69 или се беше отдал на соловата си кариера, всички щяха да бъдат доволни. Изпълненията му в гениалните "Future World" (толкова сладникава и жизнеутвърждаваща версия не бях чувал), "I Want Out" и особено в "A Tale That Wasn't Right" (какво пищене!) са направо за оплакване. В микса "The Keeper´s Trilogy, съставен от "Halloween", "Keeper of the Seven Keys" и "King of 1000 Years", нещата са малко по-добре, заради симфоничния оркестър, но високите издишат сериозно. И ето че най-после Andi Deris може да се похвали, че го има в студиен запис, където е изпял най-доброто на Helloween. И добре, че са "Keeper"-ите, та тази група още да съществува. Защото, ако не беше златното й минало, едва ли някой щеше да й обърне по-голямо внимание. Преди, излизането на албум на Helloween, беше чакано събитие. Днес - на кого му пука? Времетраенето на споменатата трилогия е 17 минути и 6 секунди (макар че така и не мога да разбера защо "King of 1000 Years" е сложена редом до "Halloween" и "Keeper of the Seven Keys"? Може би, защото са близки по продължителност? Не знам). Следващият им диск сигурно ще е в поп стилистика и само от една, 45-минутна, песен, събрана от няколко други... Кой знае. Защото в този албум единствените рифове са в горната трилогия. Останалото е джаз, акустика, брас секции, гей-хорове и дайрета. "Eagle Fly Free" е презаписана в лаундж-вариант с уърлд елементи. "Dr. Stein" е чист джаз. Покъртително! Е, не съществува по-голяма безвкусица! Всъщност има и детски включвания в "I Want Out" - с едно "ля-ля-ля-ля" в началото - просто ужас! Така се получава, когато разкараш хората, които даваха душата си за групата като Roland Grapow и Uli Kusch (примерът е в първите два диска на Masterplan - по-добрият Helloween - лично мнение) и качиш на борда послушковци. За по-ранните години няма да отварям дума. То от доста време резултатът все още се води Helloween. Защо не спряха през 1994 г.? Или поне да си бяха сменили името.

   Дойде ред и на парчетата от ерата "Deris". 8-те диска са представени с 6 песни - това е знак за качество... на въпросните 8 диска. "Where the Rain Grows" звучи неузнаваемо - нещо като балада с дамско присъствие, "Fallen to Pieces" е превърната в някакъв вид ембиънт, електро, поп, диско хит, "Perfect Gentleman" е станала доста игрива и Deris се лигави с френски акцент, а "If I Could Fly" и "Forever & One" са си същите, само че акустични и с повече клавири и хорове. И тук Andi пордължава с вокалните си издевателства (настина е станал голям лигльо).

   Helloween се опариха веднъж с "Chameleon" (‘93). Преди това ги бяха нарекли немските "Iron Maiden". Сега като нищо ще им лепнат етикета "германските Rihanna" или "Beyonce"... (добавете си сами актуалните захаросани поп „герои"). Явно тогава им е било малко. Или не са се справили с духането? Защото сега не само правят същата грешка, но и загърбват историята си, с която бяха обожавани и станаха пример за подражание от стотици хиляди. Тогава през 1993-а поне албумът беше нов. Това, което звучи сега, е подигравка. Сигурно са в критическата и андропаузата здраво ги е ударила. С възрастта човек започва да върши доста глупости. И както се казва „не е важно дали остаряваш, важното е да се усетиш кога да спреш". "Тиквите" пропуснаха момента. Някои празнуват 25-годишнината си с торта. Helloween сложиха на масата зелник. Да ви е вкусно! (Този албум няма да получи оценка. Защото тя трябва да е 0! Просто при нас няма –10.)