ARCHITECTS - "Lost Forever // Lost Together"
2014, Epitaph Records

На второ четене "Lost Forever // Lost Together" изглежда разфокусиран, несигурен и объркан по отношение целта си. Изглежда, че основните елементи в музиката на бандата започват да бъдат прекалено експлоатирани, а англичаните се опитват да избягат от евентуалното еднообразие, пречупвайки идеите си по различен начин и обогатявайки ги с нови похвати.
Вероятно може да се каже, че развитие в музикален аспект все пак се забелязва, но при по-внимателно прослушване то може да се определи по-скоро като регрес към по-ранните периоди на групата. Докато предишният албум "Daybreaker" изглеждаше като оптималния резултат, който може да бъде постигнат с отличителните качества на Sam Carter, братята Searle и Ali Dean и представляваше събирателен образ на най-добрите моменти от всички фази, през които Architects са минавали, "Lost Forever // Lost Together" определено не може да се похвали с подобни положителни определения. Въпреки че технически новият диск на момчетата от Брайтън следва концепцията на предшественика си, като че ли основната му идея е да се върне доста назад във времето, когато Architects се стараеха повече да свирят колкото се възможно по-бързо, вместо да карат феновете си да припяват песните им. Разбира се, тази тенденция далеч не е достигнала максимума си и едва ли може да се отрече, че повечето парчета въздействат достатъчно ефективно на слушателя още с първото си изпълнение.
Очаквано, в инструментален аспект едва ли могат да се изтъкнат конкретни негативи. Както винаги, Architects очевидно са вложили доста желание и работа в последния си продукт и резултатът е налице. Тежка, солидна, сигурна и психеделична музика, включваща в себе си музикални вариации и разнообразие, които всяка модерна тежка група трябва да притежава, ако има за цел да впечатлява. Когато нещо работи добре и бива оценявано подобаващо едва ли има нужда да бъде променяно. И в този случай Archtiects далновидно са решили да установят и затвърдят собствено отличително звучене, вместо да се концентрират във вероятно ненужно експериментиране.
Теоретично, "Lost Forever // Lost Together" би трябвало да е най-добрият албум на Architects до момента. Теоретично, той притежава абсолютно всички качества да бъде обсъждан като бъдеща класика в жанра и да издигне групата на пиедестал. Проблемът обаче е, защо ако технически този запис няма слаби звена, така и не мога да посегна към него с първично желание и да го изслушам без нагласа, просто инстинктивно? Къде е това, което те кара да въртиш един албум постоянно, без да се самоубеждаваш, че трябва да го слушаш, защото е много добър? Вероятно това е доста субективно усещане в случая, но мисля, че на "Lost Forever // Lost Together" му липсва именно този компонент. А той е може би един от най-важните неща за музиката изобщо. Architects явно леко са изгубили този факт от фокус.










Davidian
Други ревюта на ARCHITECTS