AMARANTHE - "The Nexus"

Препоръчителен метъл контрол! Ревюто не се препоръчва за лица с праволинейни метъл убеждения, защото може да упражни насилие над границата на тяхната поносимост към "неистински" примеси. Ако все пак продължат да четат по-нататък, трябва да знаят, че Amaranthe има трима вокалисти, включително жена. Стилът им представлява смес от мело-дет, мелодик метълкор, пауър, поп и... евроденс. Според някои дори е със съмнителен метъл статут.

   След предупреждението всеки рискува на собствена отговорност.

   Независимо дали музиката им се определя като метъл или не, младата шведско-датска банда привлече внимание и започна да печели популярност още с първия си едноименен албум от 2011 г. С новия албум "The Nexus", Amaranthe продължават точно оттам, където беше приключило предишното им издание, като залагат на модерния си "хибриден" стил, футуристична визия и научно-фантастични сюжети на текстовете. Може би точно от такава банда имаше нужда доста пренаселената в момента метъл сцена, където знайни и незнайни банди се състезават в умението да създават все по-сложни и неразбираеми композиции. Музиката на Amaranthe съвсем не е елементарна, но е по-мелодична, донякъде по-достъпна и най-вече различна. Формацията обединява шестима талантливи музиканти, които смело съчетават типичните за метъла изразни средства с изобилие на електронни елементи и подчертаното поп-звучене на мелодиите. За последното допринасят приятните чисти вокали на красивата Elize Ryd и Joacim ''Jake E. Berg'' Micaoj. Ревовете на Andreas Solvestrom внасят екстремен привкус, който уравновесява и пази композициите от превръщането им в елементарен поп-метъл. Определено достойнство на "The Nexus" е неговата динамика, която увлича слушателя още от първото парче "Afterlife". Задъханото темпо преминава през безспорния хит - едноименната с албума "The Nexus" и не сваля градуса на напрежение дори при по-баладичната "Burn with Me". Като доза адреналин на финала са оставени две песни със силно метълкор влияние - "Transhuman" и "Infinity", които умело затварят смисловия цикъл на творбата.

   Amaranthe се очертават като оригинална и многообещаваща група в по-комерсиалните селения на метъла. Специфичният им стил до момента се оказва успешна и интригуваща формула. Музиката им определено е адресирана към феновете с по-разчупено, неконсервативно възприятие и разбиране на метъл стилистиката.

   Има ли оцелели от споменатите в първия абзац?