KORPIKLAANI - "Tervaskanto"

В новата си творба Korpiklaani ни поднасят познатата, но все така любима смес от нордически фолк мотиви и тежки рифове, каращи краката сами да затанцуват, гривата да се мята, а халбите с пиво да изчезват яко дим една след друга.
   Този път, като че ли щурите свиркулежи взимат още по-голям превес над жицата, отколкото в предните албуми, но резултатът не се е променил особено.
   "Tervaskanto" (или иначе казано "Старецът") кипи от енергия и настроение и Jonne Jаrvelа и компания за пореден път показват, че музика = веселие и точка по въпроса.
   По стара традиция на "Горския клан" първата порция от "тавата", в случая - "Let's drink", те хвърля абсолютно директно във вакханалията и на теб не ти остава нищо освен ритмично тактувайки си с крак да започнеш усърдните упражнения в 'дигане на бира, пък нека гирите останат за някой момент по-нататък.
    В едноименната песен от албума още по-силно се усещат акордеона и флейтата, които така или иначе имат водеща роля.
   "Viima" ("Леден вятър") започва така, сякаш си решил да изръчкаш "Веф"-а на баба все пак да пусне някой и друг измъчен звук. Е, след няколко секунди всичко си идва на мястото и "радио"-ефектът изчезва. Все пак, темпото в песента е по-бавно и недотам надъхващо, а пък Jonne пее с по-нисък глас.
   Някак неочаквано чувство на меланхолия и необяснима носталгия носи "Vesilahden Verajilla" - акордеона, акустичните струни, ударните инструменти - сякаш отмерващи биенето на сърцето, липсата на тежки китари.
   "Tervaskanto" не е нещо непознато и различно, напротив - той е един типичен Korpiklaani албум, каквито бяха и предните три. Какъвто, сигурна съм, ще бъде и следващия. Просто бандата ни подава следващото парченце финландска лудост и щуротия, а от нас се очаква да го вземем и да се наслаждаваме.
   Нека пирът да започне!