KORPIKLAANI - "Korven Kuningas"

Наистина е изумително колко бързо Korpiklaani изстреляха наследника на миналогодишния "Tervaskanto" (ревю). Всъщност, ако трябва да сме точни, "Korven Kuningas" ("Горският цар") се явява техният пети албум от 2003 г. насам. Не би било чак толкова чудно, ако все пак ставаше дума за група с по-разнообразен репертоар и малко или много изненадваща от време на време. В този ред на мисли - скептицизмът ми беше доста ясно изразен в момента, докато си пусках за пръв път новото CD на "Горския клан". Неведнъж е отбелязвано, че когато чуеш един албум на Korpiklaani - сякаш си ги чул всичките. И аз, изхождайки от този факт, бях с абсолютната нагласа да дам ниска оценка на изданието. Просто защото, както много други биха написали - това, че всеки следващ албум е еднакъв с предния, навява мисли за липса на разчупеност и оригиналност. Е, чух го, после пак, и пак... Мога само да ти кажа, че това е един от случаите, когато нещо, явяващо се като "дефект", в един момент се превръща в ефект. В крайна сметка излиза, че Korpiklaani са доста успешна група именно с това, че въпреки липсата на бягство от вече познатото, звучат повече от свежо и доскучаване въобще не може да е налице.
   По традиция на клана - първата песен надъхва яко. "Tapporauta" е пълнокръвна тролска тарапана. Заглавието на песента може да се преведе като нещо от сорта на "Смъртоносно желязо". Факт е, че почти винаги, докато слушам Korpiklaani, погледът ми е забит във Финландия на географската карта, закачена на стената пред мен. Представям си разни образи - гори, планински дружини, запои, танцуващи хора.... Когато започва "Metsamies", отново ми изникват същите неща, но с тях не се носи лъх на бира, а на... нещо по-твърдо... по-спиртно... водка! (Не, това няма общо с рефрена "Искам бира с водка, нищо друго не ща..."!) Съвсем неволно съм преместила погледа си по-на изток на картата. Определено усещам влияние на традиционна руска музика тук, пък ако щете ме убийте (само предлагам - случайно "изпускане" в казана с джибрите е добро като идея )!
   В "Korven Kuningas" текстовете отново са главно на фински, като тук-там се среща по някоя песньовка на английски. Определено впечатление прави "Keep on Galloping", която излезе като сингъл малко преди албума. Като добро попадение може да се отбележи и "Gods on Fire", където водеща роля има акустичната китара, налице са и доста вълнуващи инструментални части, а до болка познатите вокали трогват по някак по-различен начин.
   Всъщност, въпреки първоначалната ми нагласа, не мога да кажа нещо, дори и с лек нюанс на негативизъм относно новото издание на Korpiklaani - нито от гледна точка на музиканстване, нито като внушение. При тях така или иначе съществува синдромът "Незабравими песни за маса" по финскому. Нямаме полу-бохемското "Червено винооо снощи пииих", ама така или иначе "Beer, beer I need more beer..." отговаря напълно на концепцията - чисто, просто и ясно. Наздраве!